Бойко Борисов – последният пристан на Пеевски

Анализ от Даниел Смилов:

Разривът в ДПС хвърля светлина върху някои по-дълбинни и досега добре прикривани процеси в българската политика. Скандалът между Ахмед Доган и Делян Пеевски е от голямо значение и за бъдещите парламентарни избори, които изглеждат неизбежни. Ето няколко следствия от развитието на събитията дотук:

Десет следствия

1. Пропадна окончателно идеята, че Бойко Борисов и Делян Пеевски ще могат да управляват открито – тоест, чрез редовно правителство – с помощ от по-малки партии и техни съмишленици. Първо ИТН отказа да се включи в такъв сценарий, което може би беше ранен сигнал от Ахмед Доган и/или Румен Радев за саботаж на евентуално управление Борисов-Пеевски. Вероятно е имало и чисто корпоративни съображения за този провал от страна на ИТН – споменаваше се името на Орлин Алексиев около неслучилите се преговори за правителство между трите формации, а имаше и странни информации за заплахи за личната сигурност на Борисов. След прелюдията с ИТН Ахмед Доган торпилира и начинанието да се състави управление Борисов-Пеевски с помощ от „Величие“ или останалото от него в настоящия парламент;
2. Управление Борисов-Пеевски ще е още по-невъзможно в един бъдещ парламент, защото в него е вероятно и ГЕРБ, а най-вече Пеевски да имат по-слабо представителство;
3. След провала на сформирането на мнозинство с първия мандат Пеевски премина към вариант „бързи нови избори“. Дотогава това беше развитие, предпочитано от Борисов, който се опасява от официано свое сдвояване с Пеевски. (Все пак, ако Пеевски беше осигурил мнозинство за правителство с първия мандат, Борисов нямаше как да откаже да упражнява властта заедно с него). Отиването на нови избори в настоящата ситуация всъщност позволява на тандема Борисов-Пеевски да управлява още няколко месеца прикрито, чрез правителството на Главчев. Това за момента е оптималното за тях – имат власт, която не биха имали на база на парламентарното си представителство. Нещо повече: с правителството „Главчев“ Борисов може да опита да мимикрира, че всъщност не управлява, а Пеевски – обратно – да парадира с много власт;
4. Неохотно, но все пак Борисов зае страната на Пеевски в конфликта му с Доган. Това стана най-видимо в решението на правителството „Главчев“ да отстрани областни управители, останали лоялни на Ахмед Доган;
5. Основният политически ресурс на Делян Пеевски в момента остава Борисов и ГЕРБ. Разривът с Доган ще направи Пеевски електорално слаб. Вярно е, че той контролира част от изборната машина на ДПС, както и много медии в страната. Но това са ресурси, които не могат да гарантират голямо присъствие на формация на Пеевски в следващия парламент, сравнима с тази в настоящия. Затова Пеевски разчита, че Борисов няма да се обърне срещу него и има основания за подобни сметки. Все пак Борисов досега никога не го е правил, въпреки че отсъства публична политическа логика за подобно поведение;
6. Лидерът на ГЕРБ сигурно се дразни от това вкопчване на Пеевски в него и правилно смята, че това не е добре за партията му, а и за самия него. Затова в предизборната си кампания ГЕРБ ще са „отворени“ към съвместно управление с ПП-ДБ и ще убеждават хората, че се готвят да управляват отново с тях. Разбира се, става дума най-вече за пропаганда, която хем дава известна дистанция на Борисов от Пеевски, хем има потенциала да разколебае някои привърженици на ПП-ДБ, които намират взаимодействие с Борисов за неприемливо;
7. Пеевски пък ще насочи – и вече го прави – цялата си кампания срещу ПП-ДБ, за да „отреже“ пътя на Бойко Борисов или други формации към тях. Делян Пеевски правилно смята, че управление с участието на ПП-ДБ би го изключило от властта официално. На него ще му остане да защитава интересите си през и чрез ГЕРБ, но това ще го постави в по-слаба и зависима позиция, отколкото би желал;
8. Конституционните реформи може да паднат жертва на тези маневри на Борисов и Пеевски с подкрепа от президентското лоби в КС.

Конституционната реформа вече е приписана на ПП-ДБ, а останалите – дори ГЕРБ през свои говорители – се опитват да се дистанцират от нея. Проблемът е, че отмяната на конституционните реформи би доказала ясно и категорично на всички, че и Борисов, и Пеевски, а и Радев, използват „борбата с корупцията“ чисто инструментално с оглед на личните си и политически цели. Съмненията за „Пунта Мара“ са били винаги налице в това отношение, но ако конституционните промени бъдат отменени, ще имаме вече „Пунта Мара“ с официален сертификат от КС. За да стане по-ясно – едно подобно решение на КС би означавало, че институциите в страната нямат воля и желание да се борят с корупция или зависимости в съдебната власт;

Последно девет и десет!

9. Фактът, че Пеевски все още не е отстранен от ръководството на ДПС (а и от самото Движение), означава, че той още има сериозно влияние върху определени негови структури. Бързането му за избори е свързано с това временно предимство. В крайна сметка ДПС скоро ще трябва да се регистрира за вота и ако дотогава Пеевски не е е изгонен, той ще реди листите. Как ще се развие тази история – едва ли може да каже дори някой, който ходи с баница и по чехли да интервюира лидерите на ДПС. Но този развой ще е важен за баланса на силите и в следващия парламент;

10. Разривът между Доган и Пеевски често е медийно представян като сблъсък на поколения – младият и енергичен лидер се изправил срещу стария авторитет. Тази симпатична версия е далеч от истината обаче. Самият Доган смята, че става дума за рейдърство на партията му, при което държавни органи – полиция и прокуратура най-вече – се използват, за да се оказва натиск върху хора и структури. Един по-обективен поглед би видял, че една партийно контролирана машина от държавни чадъри и бухалки се е обърнала срещу един от създателите си. И двете версии разкриват една грозна реалност, която всички са подозирали, но вече е публично на показ.

Въпросът е, ако реалността е толкова грозна, как тя се възпроизвежда след шест парламентарни вота в рамките на три години и половина (които са на път да станат седем). Отговорът е известен – много пари и енергия се влагат, за да се обясни на хората, че няма алтернатива на тези „играчи“. Че дори и да има, тази алтернатива пак ще трябва да работи с тях, да пие „мазно кафе“ и т.н. Всъщност, точно тези играчи опитват да дискредитират алтернативата, като се присламчват към нея.

Добре е избирателите да знаят това

В политиката наистина има нужда от компромиси от време на време. Но избирателите е добре да правят разлика между два вида компромиси. Първият е влизането в коалиция с някого (поради липса на друг), който има тежък корупционен багаж, за да бъдат постигнати поне някои от приоритетите на страната. Вторият вид компромиси е да жертваш приоритетите на страната – конституционни реформи, борба с корупцията, членство в еврозоната и т.н. – в името на тясно партийна изгода или заради личната наказателно-правна съдба на лидера на партията. Вторият вид е по-опасен от първия и той е причината България да няма редовно правителство.

Даниел Смилов, Дойче веле