Колко е зловещо, когато един политически труп се превърне в зомби.
Когато любовта си отиде: Защо политическата харизма не подлежи на рециклиране
автор Богомил Атанасов
В човешките отношения има един специфичен, безвъзвратен момент – моментът, в който любовта си отиде.
Това е онова неуловимо усещане, когато думите на доскоро любимия човек вече не носят топлина, а отекват на кухо.
Жестовете му изглеждат заучени, усмивката е насила поставена, а присъствието му, вместо да вдъхва сигурност, започва да тежи. В живота, когато харизмата изчезне и връзката се прекъсне, няма логичен аргумент, нито грандиозен жест, който да залепи счупеното. Когато двама души са изстинали един към друг, те никога не могат да се съберат отново по същия начин.
В политиката е абсолютно същото.
През последния месец наблюдаваме именно тази фаза от края на една дълга политическа връзка.
Обиколките на Бойко Борисов из страната, ежедневните монолози, обещанията и опитите да се върне старото усещане за незаменимост изглеждат като отчаяните съобщения на бивш партньор, който отказва да приеме реалността.
Декорите са същите, но магията я НЯМА
Той прави това, което винаги е правил. Обикаля, сочи направеното, разказва притчи за миналото и чертае апокалиптични картини за бъдещето без неговото присъствие. Опитва се да демонстрира върхова форма пред актива си. Но екранът на народната любов вече е изгаснал.
Когато харизмата си отиде, всичко губи смисъл. Залите може и да са пълни със симпатизанти, камерите може и да предават на живо, но искрата, която някога палеше масите, е безвъзвратно угаснала.
Това е онзи болезнен етап от раздялата, в който единият продължава да говори в множествено число за „нас“, докато другият вече е продължил напред. Всичко онова, което обикаля и казва сега, просто се удря в стената на общественото безразличие.
Хроника на едно изстиване
В политиката, за разлика от любовта, чувствата могат да бъдат измерени съвсем точно в цифри. В пика на тази „връзка“ на парламентарните избори през 2009 г., народната любов се изразяваше в смазващите 1 678 641 гласа. Днес, въпреки същата реторика и същите обиколки, реалността е друга – през 2024 г. подкрепата се стопи до едва 530 602 гласа.
Над 1 милион избиратели просто са си тръгнали и са затворили вратата. (Останалите са просто корпоративен вот с чиновници и служители на държавна и общинска софра, които гласуват по сметка само в свой интерес. Бел.ред)
Както в една връзка, краят не идва с един-единствен скандал, а с бавното, но сигурно натрупване на разочарования. Връщане назад няма. Можеш да си припомняш старите снимки , да анализираш кой къде е сгрешил и да се опитваш да рестартираш системата, но когато емоционалната спойка липсва, доверието е невъзможно.
Обществото, също като разочарован партньор, вече гледа на бившия си любимец с други очи. Тези очи вече не виждат спасител. Те виждат просто политик, чието време е отминало.
Невъзможното завръщане.
Политическата реалност е категорична: когато магията се изпари, никакъв пиар, никакви турнета и никаква реторика не могат да я възкресят. Той може да продължи да присъства в обществения живот, да бъде фактор, балансьор или участник в сложни парламентарни сметки, но абсолютната власт и безрезервната „народна любов“ никога повече няма да се върнат на бял кон.
Както счупената чаша не може да задържи вода, така и загубената харизма не може да задържи властта. Любовта просто си отиде. А с нея си отива и епохата, в която един човек можеше да бъде всичко за всички.
източник – Фейсбук,
снимки – Бойко Борисов, личен архив с избирателки
