Братът на председателката на гражданската платформа „България може“ Саша Безуханова – Станислав, е бил служител на комунистическата Държавна сигурност.
Той е назначен за щатен служител в Първо главно управление на 9 февруари 1989 г. от тогавашния вътрешен министър Георги Танев.
Това показват документи от архива на ДС, предоставен на BNews от политолога Антон Тодоров.
Станислав Безуханов е бил лейтенант от Управление „Научно-техническо разузнаване“ с месечна заплата от 205 лв.
В момента, освен консултант, той се изявява и като фотограф на свободна практика.
„Демократът“ Саша Безуханова, която е седмици обикаля телевизионните студиа и настоява за оставката на кабинета „Орешарски“, не споменава и дума за семейната си обвързаност с Държавна сигурност.
Дамата пази в тайна и благодетелите си, чрез които ще направи пореден опит да влезе в българската политика.
Според Антон Тодоров олигархичният кръг около президента Росен Плевниелиев и боса на кръга на „Капитал“ Иво Прокопиев са финансовите благодетели на политическия проект „България може“. Новото гражданско сдружение ще представлява интересите на големия капитал, но в публичното пространство ще афишира подкрепа и симпатии към протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски.
Преди месец се появи информация за подготовката на друга партия – „Република“, която политически наблюдатели определят като проект на банкерката Цветелина Бориславова
– бивша приятелка и бизнес партньорка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. На гражданската платформа на Безуханова е отредена ролята на подгряваща група, която трябва да тества настроенията в обществото преди официалната публична поява на „Република“ през септември.
Политическата офанзива на групата е съгласувана до най-малки подробности с президента Росен Плевнелиев,
който вече се обяви за нови предсрочни избори.
Целта на групата е да се използва зимата за подготовка за предсрочни избори, които да бъдат спечелени от тях и да се създаде „правителство за спасение“ на България начело с Кристалина Георгиева.
Един от създателите на платформата на Безуханова е Христо Христев, който доскоро беше крайноляв активист на младежката организация на БСП.
„Все още не е ясно кой дава парите на Безуханова. Но мога да ви разкажа една случка, описваща нейната запазена марка за бизнес практика. Става дума за края на 90-те години на миналия век, когато България е в навечерието на падането на визите и МВР трябваше да изготви нови документи“, обяснява Тодоров.
„Вътрешното министерство обявява конкурс за над 70 млн. долара. Саша Базуханова и „Хюлет Пакард“ се явяват на този конкурс. Служителят на МВР, който ги препитва, им казва, че зад тях не стои никой и че няма спечелят конкурса. Тогава тя се обажда на тогавашната посланичка на САЩ Ейвис Боулън и казва следната култова фраза: “Американската компания „Хюлет Пакард“ в България би могла да спечели този конкурс.
Дипломацията стои ли зад своята фирма?“
При което Боулън вдига телефона и се обажда на Богомил Бонев. На другия ден Саша Безуханова е поканена да подпише договора за 70 млн. долара“, обяснява Антон Тодоров.
Безуханова е считана за близка на кръга около президента Росен Плевнелиев. Нейното име се спрягаше за служебен премиер тази пролет след падането на кабинета на Бойко Борисов.
Шефката на „България може“ е член на настоятелството на Отворено общество на Джордж Сорос в България, показа проверка в Търговския регистър.
В същото време е и председател на Управителния съвет на Българско училище за политика „Димитър Паница“. То е сред бенефициентите на Тръста за гражданско общество на САЩ по проект „Отговорни политики, прозрачност и неприкосновеност на личния живот в дигиталната среда“.
Училището е получило вече близо 85 000 долара за периода 1 септември 2012 г. до 31 август 2014 г.
по проект за онлайн инструменти и обществени дебати за ангажиране на гражданите с националните и европейски избори в България.
Това не е първият опит да Саша Безуханова да влезе в политическия живот на страната.
На втория ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски тя се опита да ги оглави, подписвайки декларация, с която от името на протестиращите, отказва разговори с властта.
