“Дълбоката държава” в Броксел готви поредния либерал с български паспорт и чуждо име за поста еврокомисар. Толкова ли не останаха чиновници с по-български имена, та консервативна България да бъде представлявана на чиновническо ниво от някой по-истински и по-автентично звучащ българин. Бива, бива нихилизъм и чуждопоклонничество, но чак път дотам? Иначе неслучайно Брюксел се опитва да предрешава българския избор, защото вижда неспособността на българските партии да излъчат смислени хора и управленци и разрухата на политическия модел.
Името на евродепутатката от ЕНП Ева Майдел се спряга в Брюксел като евентуален бъдещ наследник на подалата оставка Мария Габриел, съобщава „Политико“, изданието на либералите от Дълбоката Брюкселска държава.
„Ева винаги е била силна по дигиталните въпроси“, пише до „Политико“ чешката евродепутатка Дита Харанзова от ЕНП и допълва, че „Ева има всички качества да влезе в обувките на Габриел“. Майдел е обявила, че е завършила Харвард, но това вече у нас изглежда нелепо смешно на фона на “докторантурата” на Габриел в Бордо и летния курс на функционално неграмотния Кирчо Петков в Харвард.
За да номинира наследник на Мария Габриел обаче, България трябва да има правителство, предаде БНР. А такова правителство под диктовката на ГЕРБ вече няма как да има. Борисов тотално обърка курса на своята партия с либералния уклон към трансджендърите от жълтопаветните партийки ПП и ДБ и обявената война на Иван Гешев и това срути позициите на ГЕРБ.
По-вероятно е служебните правителства на Румен Радев да продължават да си управляват и именно той да предложи новия еврокомисар, макар че Радев не принадлежи на нито едно политическо семейство. По-вероятно е и той да предложи някой аплолгет на джендърите като Крум Зарков или Пеканов, за да мине кандидатурата му в либералните среди, които контролират Броксел и Еврокомисията.
Ето и доста спорния портрет, с който либералният флагман “Политико” изпрати безработната вече Мария Габриел. Според този портрет тя е била доста повърхностен и деспотичен висш брюкселски чиновник. Известна била с огромното текучество в нейния кабинет.
Мария Габриел се надява да поеме управлението на страна, която почти не я познава и да напусне град, който я познава твърде добре.
Миналата седмица европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите беше избрана за следващ министър-председател на България от лидера на нейната партия Бойко Борисов“, пише още изданието и смята, че номинацията на Габриел е с цел да се излезе от политическата безизходица, след като пет поредни избори в рамките на две години в страната няма стабилна коалиция.
Ако успее да състави правителство, 43-годишната Мария Габриел ще напусне града, където изгради кариера, за да стане най-новото лице на масата на Европейския съвет.
Тя оставя зад себе си смесена репутация на млад и динамичен комисар, с истинска страст към технологичния процес. Според „Политико“ обаче на Габриел й е липсвала сериозност, за да изпълни програмата си, а служителите й са били притискани до краен предел.
От 2019 г. насам тя е загубила 19 служители, което е приблизително броят на цял комисарски кабинет, а един служител нарича екипа ѝ „кабинет с люлеещи се врати“. Бивши служители разказват, че тя ги е натоварвала с извънредна работа и е искала от тях да се занимават с въпроси, които не са свързани с работата – един от тях описва времето си в кабинета като „кошмар“.
Кандидатурата на Габриел за следващ министър-председател може да помогне на Борисов да се измъкне от трудно положение. Бившият премиер е критикуван, че управлява страната като мафиотска държава. „Политико“ нарича снимките на банкноти от 500 евро на нощното шкафче „последен удар по лидерството на Борисов“.
Международният авторитет, който Мария Габриел си е изградила като еврокомисар, може да убеди противниците на партията на Борисов да се обединят около нейната кандидатура.
„Тя има желание да се включи в тези промени, за които се говори“, каза Николай Денков от ПП. „Обаче хората около нея непрекъснато се опитват да й говорят на ухо“, добавя той.
Близките връзки на Габриел с ЕС обаче са предизвикателство, защото тя трябва да убеди хората, че е „достатъчно българка“, пише „Политико“.
През по-голямата част от кариерата си тя официално се намира в Западна Европа и се бори с общественото мнение, че амбициозно е заменила българската си идентичност с френска. Тя е осъзнала това още преди повече от десетилетие: През 2009 г. тя завършва видеоклипа на кампанията си за евродепутат с думите „Никога няма да забравя, че съм българка“.
