Хубаво е, че от бТВ светкавично са получили свидетел по знаково корупционно разследване. Хубаво е, защото преди такъв ексклузивитет до папките по тези дела имаше само ПИК, а нали все пак нещо трябваше да променим след смяната на Гешев със Сарафов. Верно, че всичко останало е абсолютно същото, но поне следствената тайна вече тече и през национален, а не само през отходен канал.
Борис Митов
Излиза Боко (когато той реши) със свитата си – двете лели и червенобузестото Коце,
а отвън го чака нетърпеливо жужащият хор на радостно възбудени мисирки –
микрофонодържачки, за по-кратко – само държачки.
Спявката започва. Едно през друго тънки, нежни, любезни и любвеобилни гласчета – “господин Борисов, какво мислите за….”, “господин Борисов, бихте ли коментирали” н’ам к’во си…
И господин Борисов след няколко секунди пауза (щото нали трябва да изглежда, че мисли) с респектиращ поглед и строг тон връща топката – а вие какво мислите? Амиии, гулю-гулю-гулю… , (както “кръстникът” им казва), чинно отговарят мис… държачките, които изобщо не се сещат, че не те, а той трябва да отговаря на въпросите им, колкото и глупави да са (а те в повечето случаи са такива.
Тогава Боко със строг поглед и заплашителна градация изпълнява обичайния си монолог, а насреща само кимат и попиват без съпротивление тъпотиите Му.
От време на време се извисява ПИК-ливият глас на нидялковата държачка, колкото да потвърди “правата” линия и да подложи допълнителни съчки в огъня срещу омразните пепе-депе-та. Накрая, след като босът им се накара с повод или без повод, следва задължителното “ясно ли ви е?”. Ма няма нужда да им е ясно, бе – пускат си после записчето и мотамо предават “великите” мисли на вожда, в пълен обем.
За какво им е да се напрягат, пък и ще вземат нещо да изкривят или грешно напишат/кажат, та да обясняват после, че нямат сестра.
Подобен е и епизодът с Пееф. Той обикновено е “и сам войнът е войн”, на него не му трябва нито някой, с когото да дели слава и власт, нито свита да го придружава и подкрепя.
Чувства се достатъчно силен и смел, за да посрещне храбро “ударите” на досадната тълпа. Там се повтаря същият изпитан репертоар, със същия мил и любезен тон от страна на микрофоните. Прасето е лесно – върти общо, има няма, пеесе думи – колкото е целият му речник.
Започва с “вижтеее”, завършва с “хо̀рата” , а по средата пуска плочата с пачките, пуделите, скута… , верно, малко поизтъркана и виеща, ама новата още не е произведена.
После блажено се оттегля в кабинета, под личния си държавен герб.
Много рядко , от време на време, се появява някоя Петя, която разбърква реда и нарушава идилията на компанията, но за кратко, щото любовта и заверата между държачки, тикви и прасета е здрава и нерушима. А вие искате колегиалност и солидарност. Каква солидарност, какви пет лева, я да мълчиш там, да не ни разваляш схемата.
Милата и любезна тоналност тутакси се сменя, щом се появи опозицията, тия досадни ППДБ-та. Държачките яростно се надпреварват да изстрелят поръчаните им въпроси, за по-убедително придружени със също така поръчаните им коментари.
Вместо “бихте ли”, “какво мислите” и др. от горните любезности , има съскане и обвинителен тон. Емиии, не е лесно да си зависим – животът е труден, сиренето е с пари, пък и деца трябва да се хранят…
А за професията и за професионалистите (не другите) остава обидата.
Р.Р. Сега мисирките нон стоп ще въртят герба̀рската леля, онази с джуките, която при мошеника портних “спечелила” 17 поръчки, за милиони, ама на 18-тата при новия кмет я отрязали. Ех, мъка…
Мила Тачева
