Истинският евроатлантизъм на партиите от Сглобката е скрит в числата на Бюджета за 2024 година. Над 10 милиарда са заделени за капиталови разходи, които вече са разпределени към хранителната верига за обръчите от фирми на ГЕРБ и ДПС заедно с новите сукалчета от ПП. С десет милиарда Асен Василев си купи новите приятели от двете партии. Няма да го обичат ли? И още как. Влюбени са в него, защото такова лапане не е било и по тяхно време, нищо че тогава корумпираният Кремъл определяше еднолично правилата на харчене за разните потоци с милиарди.
Какво се крие зад фрапиращото число 10 000 000 000? На първо място това са пари, които ще бъдат харчени непрозрачно и вече имат определени бенефициенти. Старите инхаус схеми по Хемус продължават с мръсна газ. В МРРБ Андрей Цеков ще работи със старите фирми от времената на ГЕРБ по старите схеми. Промяната е, че по средата на схемите вече ще бъде началникът на Цеков Асен Василев – Кокорчо и той ще разпределя официално порциите. Това няма да се отнася до общините, в които Асен и Кирчо ще разпределят порциите само към техните си кметове.
Лъвският пай от близо пет милиарда отива за вече подготвените проекти по места. Правилно сте разбрали. За вече готовите проекти. А това са проекти със старите кметове или поне с кметовете от едни и същи партии като тези в Кърджали (ДПС) и Пловдив (ГЕРБ). Условието – проектите да бъдат в готовност за изпълнение до края на годината и да се действа само с подписа на кмета е заложено пророчески от нечия ръка на върховен жрец в Парламента. В повечето общини все още няма работещи общински съвети, а законът дава правото САМО на съветниците да се разпореждат с парите на общината. Само че бюджетът не иска да ги чака и предвидливо е решено проектите да бъдат пуснати само с подписа на кмета. Това директно облагодетелства новите кметове от ПП и ДБ в София, Пазарджик и Благоевград, които нямат мнозинства в шарените си и общински съвети, но заварят ли готови проекти, което е доста вероятно за бившите герберски градове, сега ще правят помен с чужда пита. Както виждате, имало защо Бойко Борисов да обича Кирчо и Асен и са нарича Василев „моят министър“.
Проектите ще се финансират без обществено обсъждане, без предварителен шум и на принципа, който пръв скочи и колкото може да поеме в захапката и с пълно гърло. Има голяма опасност от масово задавяне. Промяната се оказа от лошо към по-лошо. От непрозрачно към тъмна нощ в разпределянето на огромния държавен ресурс. Опасността от корупция свети в червено, алармата пиши, но няма нито прокуратура, нито служби, нито КОНПИ да я видят и да в чуят.
Заложените в бюджета средства ще отпушат някои закъсали пътни проекти и ще дадат старта на нови такива по капиталовата програма на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Сред десетте най-големи проекта за 2024 година се открояват тези, свързани със строителството и модернизацията на пътища и железопътна инфраструктура. Например проектът за скоростното трасе Видин – Ботевград фигурира с 400 млн. лв. Договорите за него бяха подписани още по времето на последния кабинет на ГЕБР, но заради неуредици с проектиране и липсата на пари строителството там върви бавно.
Участъкът от Ботевград до Мездра, който в момента е затворен за движение, ще бъде отворен в пътната си част до края на тази година, съобщи и министърът на регионалното развитие Андрей Цеков при участието си в срещата на бизнеса в София, организирана от „Капитал“. Целият участък ще бъде завършен чак в края на 2024 година, „защото е планиран неправилно“.
С 300 млн. лв. в списъка фигурира и проектът за автомагистрала Русе – Велико Търново. Преди седмица министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков обяви, че строежът на първите 7,9 километра от магистралата може да започне още през следващата седмица.
За участъка вече има подписано разрешително за строеж. Останалата част – Бяла – Велико Търново тепърва ще се възлага, като се очаква до края на тази година да се пусне поръчката. Това обаче поставя под въпрос възможността заложените разходи да се изпълнят в рамките на годината, тъй като може да има обжалвания и процедурите да се проточат.
Общо над 800 млн. лева са предвидени и за магистралите „Европа“, „Струма“ и „Хемус“. Магистрала „Европа“ вероятно няма да има проблеми и ще може да бъде завършена през следващата година. „Струма“ и по-специално трасето през Кресненското дефиле е много вероятно да се забави отново и парите да не бъдат усвоени. Колкото до „Хемус“, там нещата са сравнително ясни – ще се работи по подписаните още при последния кабинет на ГЕРБ инхаус договори.
Основни ремонти на първокласни пътища, моста над Дунав, тунели и по-малки мостови съоръжения също са част от средствата на ведомството и АПИ.
В разходите на МРРБ, заложени в бюджет 2024, около 200 млн. лв. са отредени и на ВиК инфраструктурата. Една част е предвидена за приключване на проекти по програма „Околна среда“ 2014 – 2020, а останалите са заложени като изграждане на ВиК инфраструктура по програмата за новия период 2021 – 2027 г.
28.8 млн. са предвидени и за енергийно обновяване на останалите 52 жилищни, сгради по програмата за енергийна ефективност, за които не достигна финансиране по националната програма.
Други 285 млн. лв. са включени в списъка за модернизация на локомотивите на БДЖ. Става дума за големия търг по Плана за възстановяване, който се бави от над година заради документални и процедурни неуредици.
За общините е предвидена огромна капиталова програма – с максимален обем на финансиране от рекордните 4,6 млрд. лв. до 2026 г., а за да няма сърдити, максимално възможното финансиране за всички общини от дадена категория е еднакво. Към проектобюджета са приложени в две приложения списъци със стотици конкретни обекти, които ще се финансират на национално ниво и община по община и това се представя като върха на прозрачността.
В новата инвестиционна програма за общините не се прави дори и опит видът на проектите, които ще се финансират, да се обвързва с някакви приоритети. В духа на децентрализацията се счита, че общините си знаят най-добре и ще предложат най-доброто. Самата държава не възнамерява изобщо да се меси и да класира общински проекти, стига те да разполагат с готовност за реализация – издадено разрешение за строеж или виза за проектиране. Единственото ограничение, което се поставя, е именно готовността за реализиране на проектите и спазване на максималния лимит за финансиране на съответната категория община – 50 млн. лв. за първа категория, 30 млн. за втора, 15 млн. лв. – за трета, и т.н. Иначе казано – ще се дадат много серизни средства за строителство без изисквания към общините извън възможността да усвоят парите.
Много сериозна промяна в капиталовата програма за догодина е отказът да се фиксира отделен таван на разходите, които общините могат да направят по капиталовата програма, и тези, които могат да се поемат по капиталовата програма на министерствата. Така ако обектите на дадено министерство не вървят, предвиденото за него финансиране може да се насочи към проект на някоя по-напреднала с изпълнението община. Подобно бюджетиране без отделни тавани на разходите – има само общ лимит – се прави за пръв път. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев описа схемата по следния начин „Ако някои министерства не са сръчни, а общините са по-сръчни, капиталовата програма няма да пострада, а ще спечели“.
Ако не броим разширението на софийското метро от метростанция „Хаджи Димитър“ до жк „Левски“ – Г, който спада към националните проекти, Пловдив излиза напред – първите три най-големи общински проекта са за втория град.
Първите два от тях отново са за доизграждането на стадионите на местните футболни отбори „Ботев“ и „Локомотив“. С това общата сума за двете съоръжения ще достигне 120 млн. лв. – по около 60 млн. лв. на стадион.
При „Христо Ботев“ нещата са горе-долу ясни. Началните прогнози очаквано започнаха да нарастват и стигнаха сегашните 58.5 млн. лв. На едно от последните си заседания от предишния мандат общинския съвет реши 18 млн. лв. от тези да бъдат изплащани в траншове от по 6 млн. лв. за следващите три години на изпълнителя ПИМК. Очаква се стадионът да бъде завършен през 2024 г., но информация около неговото управление и как точно ще се стопанисва все още няма. За момента стадионът се ползва от ПФК „Ботев“ за скромната сума 5.5 хил. лв. на месец.
По-изненадваща е крайната сума за завършването на стадион „Локомотив“, където се отпускат допълнителните 42 млн. лв. за централната трибуна. Обществената поръчка беше изключително съмнителна и предизвика остра реакция от феновете и управлението на клуба за опорочаване на строежа.
В момента поръчката се обжалва пред ВАС и затова не е подписана, а не е и ясно какво ще реши новото управление на общината за нея. Допълнителната инвестиция от 42 млн. лв. за община в затруднено финансово състояние е странно решение, имайки предвид, че в момента „Локомотив“ не плаща даже скромната сума за наем 4.8 хил. лв. на месец. Любопитен факт е, че стадионът на „Локомотив“ се очаква да е с около 5 хил. седящи места по-малко, но ще струва повече от този на „Ботев“
С над 16 млн. лв. ще бъде финансиран и проектът на община Кърджали за ремонт на улици.
А след това се нареждат Севлиево, София, Разлог, Ловеч и Разград, където ще се работи съответно върху пречиствателна станция, ул. „Опълченска“ от бул. „Тодор Александров“ до бул. „Сливница“, спортна зала, нов парк и доизграждане коритото на река Бели Лом.
Голяма част от 10-те милиарда ще бъдат разхвърляни и усвоени още до средата на годината преди Евроизборите. Ако харченето върви по график, тройката в Сглобката ще се е наместила и без да скърца ще продължи с голямото плюскане следващите 2-3 години.
Анализ на BNEWS, ползвани за източник са СегаБГ, Капитал и други медии