Цар Фердинанд се завръща до месец в България, чиято Независимост обяви преди 115 години!

Тленните останки на цар Фердинанд I ще бъдат пренесени в България, съобщиха от Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.

След кончината му в гр. Кобург през 1948 г. тялото на цар Фердинанд I е положено временно в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в същия град.

„В годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа, въпреки голямото му желание и това на близките му“, се допълва в съобщението, изпратено до медиите.

Пренасянето ще стане до месец.

„След демократичните промени бяха създадени няколко инициативни комитети, чиито усилия в тази посока не се увенчаха с успех, въпреки добрите намерения на организаторите им. Днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана“ в София“.

„Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни“, посочват от Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.

Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Август поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина.
Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.[3]
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.