Цинизмът на управляващите и гаврата с мъката на народа край нямат! Уволнението на сгафилия директор на МВР – Хасково се оказа фарс и абсюлютно фиктивно (той е отляво на снимката с Митов). Мощен протест от тийнеджъри разтърси Хасково след бруталното убийство на 18 годишната Магдалена Русева, която бе удушена от връстник под носа на МВР, чийто шеф твърдеше безхаберно няколко дни, че нямало следи от престъпление.
Мирослав Христов е новият директор на областната полицейска дирекция в Хасково. До момента той бе началник на РПУ-то в областния град. Смяната е станала ясна вчера при посещението на главния секретар на МВР главен комисар Мирослав Рашков.
Христов ще бъде представен пред ръководния състав на дирекцията в понеделник, информира БНР.
Мирослав Христов заема поста от Иван Расоков, който подаде оставка и тя бе приета от вътрешния министър Даниел Митов. А причината за нея станаха убийството на 18-годишна ученичка в Хасково и последвалите протести пред сградата на полицията, където напрежението ескалира и се стигна до погром.
Досегашният директор Иван Расоков ще бъде преназначен на поста зам.-директор на областната дирекция, информира още БНР, което потвърждава и регионалният сайт haskovo.live. Расоков се връща като заместник, какъвто бе, преди да бъде назначен за временно изпълняващ длъжността директор, информира сайтът. Това цинично действие издава колко е ценен провалилият се милиционер за босовете на министъра на МВР – Ново начало.
Методи Лалов, бивш шеф на Софийския районен съд
Ходът на Даниел Митов да приеме оставката на директора на ОДМВР-Хасково, само за да го назначи веднага за негов заместник, е цинична подигравка с понятието „отговорност“. Това превръща акта на оставката – предполагаем връх на поемане на вина за провал или нередност – в празен ритуал, в чиста формалност без реални последици.
Какъв е смисълът от такава „оставка“? Това не е носене на отговорност, а просто разместване на фигури по дъската, запазване на същия човек в системата, макар и на стъпало по-ниско. Това изпраща ужасяващ сигнал към обществото: че в тази система реални последствия за грешки или провали няма, а „оставките“ са само театър за пред медиите.
Това ли е стандартът за отговорност, който се налага? Ако „наказанието“ за несправяне е просто преместване на съседен стол, тогава думата „отговорност“ е изпразнена от съдържание. Това е демонстрация не на справедливост, а на запазване на статуквото и на определени кадри на всяка цена. Така не се гради доверие, а се затвърждава усещането за безнаказаност.
