Делян Пеевски Велики влезе в своя медиен Вавилон или в своя медиен балон

Пеевски замени ДПС за десетки бесзмислени “медии” и мисирки, които пазарува в момента панически на килограм като дребна цаца от капанчетата по морето.
И да са имали някаква пазарна цена тези медии, попаднали в ръцете на Пеевски, губят самоличност, а с това и пазарна стойност.
Примерно, каква пазарна стойност би могъл да има черния хайвер в едно африканско село? Или краден в Западна Европа Мерцедес в някоя талибанска махала в Кандахар?
Чисто пазарно операциите изглеждат така. На многократно завишена пазарна стойност някой купува нещо, което щом стане негово – губи всякаква стойност.

Това ликвидира целия медиен пазар в България напълно и отваря абсолютно нови хоризонти за всички медии и журналисти, които отхвърлят офертата на Пеевски да се сдобият с фабрика на 10 септември.

Илиза, че по абсурдна логика българските медии могат да се отърват от Пеевски, само ако всички станат негова собственост. Само тогава публиката и бизнесът, който отдавна свикна да живее по непазарните правила на Борисов и Пеевски, ще разберат, че така повече не може. Човек ходи с удоволствие с децата си веднъж годишно на цирк за два часа, но не иска да живее е него. Нали?

Как ще познаете, че една медия е на Делян и без да се води негова. Много просто. Делянчо е като малко момче, което не знае спирка.
Тя, медията, веднага щом я придобие, бива брандирана с неговия лик отгоре додолу и става негов рупор, а враговете му веднага получават отделна рубрика, в която биват изтипосани подобаващо. Тази формула би работила перфектно, ако беше само с втората си част, а в първата се поднасяха истински новини, вместо пропаганда.

Днес, примерно, малкото останали истински медии отразяваха новината на десетилетието – стъпкването на съдебната реформа от КС и връчването на служебната власт в ръцете на Пеевски. Предстои няколко месеца държавата да бъде управлявана еднолично от човек с колосален материален ресурс, но с нулев политически. Цялата политическа власт ще бъде в ръцете на политик с 0% рейтинг, който дори няма да има партия и не носи никаква политическа отговорност за властта си. Всичко това по волята на Десислава Атанасова и Просто Киро, които приеха и узакониха инфантилните промени заедно с приятеля си Христо Иванов и неговия приятел съдията БелаЗелков, който очевидно има с какво да бъде държан за топките от г-н Пеевски.
А коя беше първата новина за медиите на г-н Пеевски и масмедиите под негова опека БНТ, Нова и БТВ? Глупавите брътвежи на един безкраен триумф на медиокрацията в лицето на личния милиционер на Пеевски Калин Стоянов. Какво е “чисто и просто”? Изкъпаният Калин Стоянов. И това чудо не спира да говори глупости по телевизията от сутрин довечер. Личи си, че това е back up вариантът на Пеевски, ако реши да си прави партия и да се явява на избори, а то е неизбежно.
Да се върнем на довчерашния най-мощен политик в държавата, който за една нощ и с едно писмо бе превърнат в обикновен медиен магнат.
Профукването на ДПС, което му беше почти в ръцете, и бясното паническо пазаруване на медии след това е не просто размяна кон за кокошка(мисирка), а размяна на трона в българската политика (ако въобще има такъв, той е бил на Ахмед Доган) срещу башибузук от шутове и весталки с микрофони в ръка.
Сещам се за старата турка поговорка, която най-точно описва сюжета в Сарая на ДПС и появата в него на Пеевски, както и прогонването му от същия Сарай с всичките медии около него.
Ако пуснеш шута в палата на султана, шутът няма да стане султан, но палатът ще се превърне в цирк, се казва в нея.
Лошата новина за г-н Пеевски е, че се е прецакал тотално с толкова много медии под мишница, които му изискват колосален финансов ресурс, а без партия като ДПС зад гърба му или в джоба, която би могла да му го генерира. Кешът. Кешът винаги е сериозен проблем, когато човек като него остане извън властта.
Останал без партия ДПС, изритан позорно от нея, българският Ричард Лъвското сърце ще бъде изправен под нова угроза. “ДПС без Пеевски” изведнъж ще стане “България без Пеевски”. И тогава Ричард ще вика самотно на сцената: Разменям кралство за кон! Разменям цялата си медийна империя за една малка партийка, която има винаги 8-10%!
Александър Македонски умрял във Вавилон, не от болест. Според Плутарх и Птолемей Александър Велики умира толкова млад от предозиране, защото се самозабравил, не издържал на изкушенията в любимия си град и дори получил признаци на лудост и пиянство. Първоначално, след като го спечелил на бойното поле при Гавгамела, Александър влизал във Вавилон цял месец предхождан от целия си антураж. Цели трийсет дни армията на Александър влизала през портите на Вавилон – слонове, камили, коне, магарета, каруци с весталки, обози, генерали, пълководци, войници, държачи, свирачи, гълтачи на мечове и на огньове, виночерпци…Когато чак на 30-ия ден дошъл ред и на най-Великия човек и полубог на древността, Царя на Азия да мине през портите на Вавилон, тогава “Александър Велики осъзна, че по-лесно беше да влезе във Вавилон, отколкото някога да го напусне”, пише приятелят му и пълководец Птолемей.
Сега ще разберем как нашият полубог и неговите държачи и гълтачи на микрофони ще напуснат Вавилон и дали ще успеят да го напуснат въобще, защото Александър полудял и се самозабравил, но никога не посегнал на тези, които му дали града си и гостоприемството си. За да стане техен цар, Александър Велики приел обичаите, боговете им и станал един от тях без да ограбва Дарий Трети, когото убили други на бойното поле, и без да посяга на жените и дъщерите му, които почитал като свои царици и без да удря с боздуганите си НАП, Прокуратурата и КОНПИ тези, които му дали дома си. Затова Вавилон го почел и след смъртта му и никога не вдигнал плакат “Вавилон без Александър Велики”.