Тит Флавий Котис е първият архонт или първожрецът на Пловдив като официална метрополия на Източната Римска провинция Тракия. Античният театър е завършен в края на I век при император Диоклециан, а не както досега се твърдеше – през II, при Траян. Пловдив изземва първенството от Перинт, днешна Мармара Ереглиси, като метрополия на Източния Рим
Древногръцки писмен документ върху колона на Античния театър буквално пише нова страница в историята на Пловдив, откритието е от световно значение за науката. Надписът, който е намерен върху двете части на счупена колона, показва, че Античният театър на Пловдив е бил постоен през 90-та година на I век, а не както досега се датираше – през 116-117 година на II в.
Съоръжението е завършено при император Диоклециан, а не при Траян. То е направено, когато Пловдив е официална метрополия на Източната Римска провинция Тракия.Досега се считаше, че през I век метрополията на цяла Тракия е град Перинт край Константинопол – днешния Мармара Ереглиси. Откритието на пловдивския археолог Мая Мартинова и преподавателя по древногръцки език в Софияския унивеститет Николай Шаранков е със световно значение, а двамата ще притежават авторските права върху него за срок от 10 години.
И още по-значимото – за световната история става известно името на първожреца на Пловдив и главмен архонт на цялата Източна провинция Тракия – потомъкът на тракийските царе на Филипопол, Тит Флавий Котис. Котис е тракийското име на практически първият пловдивски кмет, а Тит Флавий – римското, с което той става първи жрец на император Диоклециан.
КАК СТАВА ОТКРИТИЕТО?
Николай Шаранков разчита част от въпросния надпис преди 10 години, но тогава се е подавала над земята само едното парче от счупената колона. Младият учен получава критики, както се полага за всяко епохално откритие в историята, тъй като на колоната се вижда само част от надписа и част от думата МЕТРОПОЛИЯ на древногръцки. Шаранков обаче изписва цялата дума и така скандализира научната ни потенция, тъй като в историографията Пловдив не е записан и до ден днешен като метрополия на Източната Римска провинция Тракия.
Тази чест се пада на град Перинт, днешен Мармара Ереглиси, край Византион.
Археологът Мая Мартинова от Пловдив благодари за това, че кметът Иван Тотев е инспирирал продължаването на разкопките на театъра с проект за неговото обновление, благодарение на което буквално се пренаписва историята на най-древния жив глад в Европа.
След като през миналата година беше изграден презентационен център на театъра откъм Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, тази година стартира втори етап на реконструкцията, напомни кметът втори мандат на Пловдив Иван Тотев. Именно при разкопките за оформяне на галерия под сцената – по стълбището, екипът на Мая Мартинова открива древната колона, която е счупена на две.
Най-вероятно варварството е извършено прпез 4-ти век или по-нататък, когато Християнството масово навлиза в Пловдив, а древните паметници от гръцко и Римско време не са на почит, счита Николай Шаранков.
Върху колоната се е извисявала бронзова статуя на самия Тит Флавий Котис, а благодарственият надпис е издялан на древногръцки върху самия камък. Статуята на Котис не е запазена. Надписът обаче е напълно цял!
КАКВО ДАВА НАДПИСЪТ НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ?
Това е най-ранната информация и то върху писмен документ, който е пък най-категорично историческо свидетелство, не само за Филипополис, но и за цялата Провинция Тракия по времето на император Диоклециан. Без това откритие, историята броеше погрешно, че Античният театър е построен при Траян през II век. Също погрешно в световната история се пише, че център на провинция Тракия е Перинт.
Надписът върху постамента категорично посочва годината на завършване на Атничния театър във Филипопол – 90-та година на I век. На нея е изписано цялото име Тит Флавий Котис на първожреца на императорския култ не просто във Филипопол, а в цялата Провинция Тракия, което доказва, че към 90-та година на I век Диоклециан е отнел функцията на център от Перинт и я е дал на Пловдив.
На Античния театър най-вероятно, тъй като това са местата, където се извършват Общите събрания, обявяват се Съюзите на градовете и т.н., Филипопол става център на Провинция Тракия. До 46-та година на I век такъв център е Перинт.
При Диоклециан обаче именно Филипопол е обявен за град-майка на Провинция Тракия, най-вероятно именно през 90-та година на новото летоброене.
