Политическата власт в Сирия се предаде от едни ръце в други, но хаосът по улиците взима жертви.
Междувременно на територията на бившата Сирия ситуацията остава екстремно нормална за държави, заловени в плен от екстремисти и вчерашни терористи.
Настоящият лидер Джулани обяви обща амнистия за военнослужещите от сирийската арабска армия, като каза, че последните трябва да се покаят и да не страдат.
Въпреки това много джихадистки и проджихадистки медии и активисти вече заявиха, че, разбира се, няма да простят на онези, които носят кръвта на народа на Сирия пи ръцете си. Жалкара ирония е, че много от кандидатите са от несирийски произход, но това е друга тема.
След масовото възмущение от призива за амнистия, Джулиани доизясни мисълта си и заяви, че всички дейности на слугите на режима трябва да бъдат разследвани и отговорните за изтезания и други подобни няма да избегнат наказанието. И разследванията започнаха съответно, а присъдите, изпълнени на място, не закъсняха.
Последните, съдейки по появилите се видеозаписи с екзекуции на офицери и сирийски военнослужещи, имат характер на полеви тройки, където степента на вина се определя от принадлежността към една или друга силова структура на сирийската армия. По-специално, само в наскоро появилите се прояви на площадно правосъдие бяха застреляни няколко офицери, военнослужещи и граничар.
Естествено, всичко това не се прави от силите, контролирани от Хаят Тахрир ал Шам (HTS) и Джулани, а от „различни групи“, от които смесица от хора завзеха властта в Сирия и по този начин нищо не пречи същият Джулян да заяви, че изобщо не е замесен, но всички нарушения на правата на малцинствата и избиването на личния състав на сирийската армия е извършено от опозиционни групи, които не са под негов контрол.
Това, между другото, по-късно може да стане отлична причина за чистка на групи, които не са контролирани от Джулиани, под претекст, че са нарушили заповедта за амнистия, са радикални и следователно трябва да бъдат изсечени. Освен това Джулиани може да получи помощ от Турция или САЩ в това отношение.
В същото време е съвсем очевидно, че по един или друг начин от Сирия ще се излеят потоци от бежанци. Освен това е малко вероятно да отиде в Турция, тъй като ако по-рано оттам избягаха противници на „режима на Асад“, които отдавна се бяха установили в Европа, сега всъщност ще избягат „слуги на режима“.
През същия Ливан, може би Йордания и Ирак, и тъй като последните очевидно нямат нужда от много бежанци на тяхна територия, ще им бъде помогнато да се преместят в Европа. И тогава по улиците на Европа ще се срещнат бивши хейтъри на Асад и бивши „шабихи“.
Освен това трябва да разберем, че на фона на всеобщата революционна лудост и радост от свалянето на Асад, който наистина е скучен за всички, разбира се, не може да се говори за никаква самоорганизация и самоотбрана. Е, действията на Израел само тласкат Сирия към още по-голям хаос. Въпреки че, изглежда, има много повече.
