Джо Байдън не е бил от хората с дълга коса през 1968 г., когато зала „Хамилтън“ в Колумбийския университет в Ню Йорк става сцена на антивоенни протести, които трайно променят хода на историята и обществото. Хипарските тениски също не са били неговата стихия, каза веднъж настоящият президент на САЩ. „Аз учех право. Носех сака“, цитира думите му в.“Зюддойче Цайтунг“.
Точно в деня, на който преди 56 години зала „Хамилтън“ е опразнена със сила през 1968 г., в сряда вечерта нюйоркската полиция отново си проправи път в залата. Този път не през подземни тунели, а по стълба и през прозорец. Във вторник група студенти бяха окупирали сградата, за да демонстрират срещу действията на Израел във войната в Газа.
Полицията арестува около 50 души и също така разчисти протестния лагер, който беше изграден в кампуса в Манхатън преди две седмици. Подобни сцени се разиграха и в други университети в страната, чак до Лос Анджелис. Там университетът повика полиция, след като пропалестински и произраелски групи влязоха в сблъсък.
Това беше вътрешният аналог на усилията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън да успокои войната в Близкия изток. По време на тридневната си обиколка той призова терористичната групировка „Хамас“ бързо да приеме предложението на Израел за освобождаване на 33 заложници в Газа. В Тел Авив в сряда той призова премиера Бенямин Нетаняху да се въздържа от нападение срещу Рафах, град в южната част на Газа.
Прекратяването на огъня има за цел да подготви почвата за по-дългосрочно умиротворяване на региона, за което Блинкън по-рано води кампания в Саудитска Арабия. Амбициозният план предвижда нормализиране на отношенията между кралството и Израел и очертаване на перспектива за създаване на палестинска държава. В замяна Саудитска Арабия ще получи споразумение за сигурност със САЩ и достъп до граждански ядрени технологии.
Джо Байдън има и сериозен вътрешнополитически интерес от успокояването на напрежението в Близкия изток. Както отбеляза „Ню Йорк Таймс“ във вторник, американският президент едва ли ще успее да остане страничен наблюдател на събитията, както през 1968 година. Засега изпитите и церемониите по дипломирането ще се проведат, като в случая с Колумбийския университет те ще бъдат обезпечени от нюйоркската полиция, която ще остане разположена в кампуса до средата на май. След това в кампуса вероятно ще се настани лятна сънливост, отбелязва „Зюддойче Цайтунг“.
Планирани са още протести
Но организациите, които стоят зад демонстрациите, вече правят всичко възможно, за да разпалят отново протестите през есента. Те се опитват да се мобилизират за конференцията на Демократическата партия в Чикаго в средата на август, когато Джо Байдън иска да бъде официално номиниран за кандидат-президент. И в този случай 1968 г. служи за модел, когато конгресът в Чикаго прераства в улични битки и хвърля партията в хаос. По това време обаче напрежението в САЩ е много по-голямо, отколкото е днес. Войната във Виетнам разделя демократите точно толкова, колкото и исканията за равни права на афроамериканците, чийто лидер Мартин Лутър Кинг е убит през пролетта.
Въпреки това вълната от протести срещу войната в Газа може да се окаже решаваща за Джо Байдън и амбициите му за втори мандат. През 2020 г. той се възползва от факта, че голямото мнозинство от групите на по-младите избиратели се обединиха зад него, за да прогонят Доналд Тръмп от Белия дом. Този път Байдън все още води в проучванията сред хората под 30 години – но вече не с голяма преднина. В избори, които вероятно ще завършат с изключително близък резултат, Байдън не може да си позволи подобни загуби.
Доколкото действията на Израел по време на войната бяха масово критикувани в САЩ, много американци очакват президентът да окаже по-голям натиск върху израелския премиер Бенямин Нетаняху.
За отбелязване е също така, че по време на протестите се чуха и антисемитски лозунги, а демонстрантите поискаха университетите да прекратят академичното сътрудничество с Израел и фондациите да продадат израелски активи. Подобни крайни искания няма да намерят мнозинство сред американските избиратели. Затова Джо Байдън вероятно ще продължи да следва прагматичния си курс. Той ще подкрепя Израел, но и ще критикува остро неговия министър-председател, ако е необходимо. С надеждата, че това ще спомогне за разрешаването на конфликта – или поне, че външната политика в крайна сметка ще играе обичайната си роля в президентските избори: подчинена роля.
Световните медии отбелязват, че движението в подкрепа на палестинците в Газа се засилва през последните две седмици – от Калифорния до големите университети в североизточната част на САЩ. Според АФП тези протести напомнят на демонстрациите срещу войната във Виетнам.
Протестите в университетите не останаха встрани от вниманието и на кандидата за президент Доналд Тръмп. В сряда той заяви, че „е красиво нещо да гледаш “ как нюйоркски полицаи нахлуват в сградата на Колумбийския университет, окупирана от пропалестински студенти и призова официалните лица да се противопоставят на протестите в университетките кампуси в Съединените щати, отбеляза Ройтерс.
„Снощи Ню Йорк беше под обсада“, каза Тръмп пред поддръжници на предизборен митинг в Уисконсин, като похвали полицаите за арестуването на около 300 протестиращи в Колумбийския университет и Градския колеж в Ню Йорк, които той нарече „бесни лунатици и симпатизанти на „Хамас““.
Остава да се види как вътрешнополитическият натиск в САЩ ще окаже влияние върху действията на правителството на Бенямин Нетаняху. И как ще повлияят на това кой ще бъде следващия стопанин на Белия дом след изборите през есента.
