BNEWS научи екслузивно от свои източници, че новият правосъден министър няма нищо общо с Делян Пеевски и Бойко Борисов. Николай Найденов е бил част от екипа на Сотир Цацаров, но самият Цацаров отдавна бил в лоши отношения с тандема корупционери и не можел да ги понася. Новият министър няма никакви отношения с Борисов или Пеевски и тъкмо обратното – бил
готов да стигне до край с реформите и да се приключи веднъж завинаги с модела на корпулентните корупционери. Първият Рубикон пред кабинета на Румен Радев ще бъде избора на нов ВСС и нов главен прокурор без влиянието на ГЕРБ – ДПС!
Румен Радев защити част от своите министри, за които имаше мълва, че са били част от залязлата позорно партия ИТН. Велислава Петрова–Чамова – „никога не е била член или гражданска квота на ИТН“, заяви новият премиер. Вероятно единствено на случайност, повтаряща се многократно през годините, се дължи фактът, че от самото начало и разцветът на „Има такъв народ“ Петрова-Чамова е била предагана за разнообразни министерски постове – на здравеопазването, образованието, външните работи, а през 2024 г. и за еврокомисар. Като заместник-министър на външните работи тя отново беше квота на ИТН.
Логиката на премиера е, че много хора са били зам.-министри все в някое правителство и че „не можем да вземаме хора от улицата“.
Той отговори и на вълната от критики срещу министъра на правосъдието Николай Найденов, който е неизвестна фигура с неясни позиции по темата за съдената реформа, като най-същественият момент в биографията му, че е бил в КПКОНПИ по времето на Сотир Цацаров. Според Радев разочарованиието било, защото министърът не е от „Правосъдие за всеки“. „Им и много други добри юристи. Ще разкрие своите качества“, декларира новият премиер в защита на Найденов.
Найденов е на 51 г. и е експерт с над 20-годишен стратегически опит в управлението на държавните институции, социалните реформи и международното право, съобщиха от пресцентъра на „Прогресивна България“. В периода 2023 – 2024 г. заема длъжността заместник-министър на труда и социалната политика, пряко ръководи управлението на европейските средства по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост и програма „Развитие на човешките ресурси“. Неговата експертиза е ключова за координацията на антикорупционните дейности в министерството.
Бил е главен секретар на Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ), главен секретар на Висшия съдебен съвет и началник на отдел в администрацията на Министерски съвет. Представлявал е България пред институциите на ООН и Съвета на Европа. Избран е за заместник-председател на Правителствения комитет по Европейската социална харта в Страсбург.
Николай Найденов е магистър по „Право“ и по „Международни отношения“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава допълнителни специализации в областите на защитата на правата на човека, обществените поръчки и управлението на човешките ресурси. Към момента е действащ адвокат с фокус върху правното обслужване на бенефициенти по европейски проекти. Владее отлично френски и английски език. Семеен, с две деца.
Ревизията на Модела и борбата с корупцията са сред топ приоритетите на народа
56,8% от анкетирани в сондаж на „Мяра“ посочват приемането на бюджета като приоритет на новото правителство. На второ място е очакването за ограничаване ръста на цените (50,1%), а на трето – ревизия на предишния политически модел (35,4%), съобщиха от агенцията.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“, осъществен между 4 и 7 май т.г. сред 800 пълнолетни български граждани. Един процент от извадката се равнява на около 54 000 души.
Сред посочените от анкетираните приоритети към новото правителство са съдебна реформа – 31,0%, борбата с онова, което най-общо се определя като олигархия – 20,2%, борбата със социалните неравенства – 18,8%, ограничаването на държавните разходи – 18,2%, изборът на нов Висш съдебен съвет – 15,5%, предотвратяването на потенциални последици от военните конфликти – 14,0%, обезпечаване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост – 8,9%, а 6,6% не могат да изберат измежду опциите. Процентите са повече от сто, защото респондентите са давали повече от един отговор, поясняват социолозите.
63,5% смятат, че проведените наскоро избори са били по-честни от предходните, 17,2% ги намират за същите като предходните по показателя честност, а 8,2% – за по-нечестни. Останалите нямат отговор на въпроса.
От анкетираните 65,4% намират, че полицията се е справила по-добре срещу купуването и продаването на гласове този път, в сравнение с предишния, 15,3% намират, че се е справила по същия начин, като в предходните избори, а 7,4% – че се е справила по-зле. Останалите не могат да отговорят. Служебното правителството на Андрей Гюров като цяло се е справило добре с тези избори смятат 68,4%, а 17,6% са на обратното мнение. Има и 14%, които се затрудняват в отговора си.
