Европейски държави застават зад усилията за изземване на над 200 милиарда евро замразени руски активи, докато изготвят планове за споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, пише в. „Файненшъл таймс“, позовавайки се на информирани източници, запознати с въпроса.
Франция и Германия, които отдавна се противопоставят на пълното изземване на активите, задържани в ЕС, обсъждат с Великобритания и други страни начини, по които те могат да бъдат използвани.
Официални лица от Франция са обсъдили предложение европейските държави да конфискуват активите, ако Москва отхвърли бъдещо споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, като част от усилията за осигуряване на гаранции за Киев след края на конфликта, обявиха източниците.
Разговорите идват на фона на вълна от европейски дипломатически усилия, водени от Франция и Великобритания, за изготвяне на мирен план за Украйна след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне двустранни преговори с Москва, насочени към прекратяване на войната.
Съюзниците от Г-7 замразиха около 300 милиарда евро активи на Централната банка на Русия през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, като около 190 милиарда евро се държат от „Юроклиър“ (Euroclear) – един най-големите депозитари в света. Останалата част от сумата се държи от Франция, Великобритания, Япония, Швейцария и САЩ.
Понастоящем приходите, генерирани от тези активи „предимно финансови средства и държавни облигации“, се използват за изплащане на заеми на Украйна на стойност 50 милиарда долара от страните от Г-7, но самите активи не са засегнати.
Някои държави, сред които Украйна, Полша и балтийските държави, отдавна настояват за изземване на основните активи, но водещи държави като Германия, Франция и Белгия изразиха опасения, че изземването на държавна собственост ще създаде прецедент според международното право.
Европейската централна банка (ЕЦБ) също изрази опасения, че статутът на еврото като сигурна опция за валутните резерви ще бъде изложен на риск, след като повечето от активите са деноминирани в евро.
„Що се отнася до самите активи, това е много сложен въпрос. Не е лесно (вземането на решение за изземване -бел. ред.)“, заяви премиерът на Великобритания Киър Стармър. „Мисля, че трябва да работим и да направим повече, за да разгледаме заедно с други държави какви са възможностите“, допълни той.
Изземането на замразените руски активи и използването им за финансиране на европейските военни разходи противоречи на международните споразумения, заяви френският министър на икономиката и финансите Ерик Ломбар, цитиран от Франс прес.
„Френската позиция е, че тези руски активи принадлежат отчасти на Централната банка на Русия“, каза той пред радио „Франс инфо“. „Това не са активи, които могат да бъдат иззети“, защото това „ще противоречи на международните споразумения, под които Франция и Европа са се подписали“, допълни той.
Конфискуването на руски активи може да създаде „икономически прецедент“ и да накара инвеститорите да бъдат предпазливи, подчерта по-рано днес и френският министър по въпросите на Европа Бенжамен Адад.
Страните от Европейския съюз вече използват лихвите от замразените руски активи, за да помогнат за въоръжаването на Украйна и за финансирането на следвоенното ѝ възстановяване, като това е извънреден приход от 2,5-3 милиарда евро годишно, отбелязва АФП.
Възможността за изземване на самите руски активи засега обаче се изключва, основно поради правни причини.
През декември върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас призова за пряко използване на замразените руски активи.
По време на дебат във френското Национално събрание вчера бившият премиер Габриел Атал и други членове на парламента се изказаха в полза на конфискацията на руските активи, което външният министър Жан-Ноел Баро изключи, като го нарече „твърде голям финансов риск“.
