Годишнината от Арменския геноцид трябва да ни служи като напомняне и обеца на ухото на нас българите- буквално ХВАНАХМЕ ПОСЛЕДНИЯ ВЛАК за да ни има и да имаме държава. Когато една теократична империя се разпада и трансформира в еднонационална държава, „враждебните“ национални малцинства с чужда религия (като българите, арменците и гърците), които представляват фундаментална заплаха за териториалната цялост на държавата, се изчистват безмилостно. Това беше съдбата на арменците и гърците в Османската империя (поне част от тях успяха да избягат, защото си имаха държава, където да избягат), щеше да бъде и нашата.
Хванахме последния влак – Цар Александър Втори умира през 1881 – едва 3 години след освобождението ни. Той е последният руски император, при когото би било възможно такова освобождение. Ако със съвсем малко се беше забавило освобождението, то нямаше да се случи никога. Най-добрият ни сценарий тогава щеше да е гърците и сърбите да си поделят части от днешна Западна България след Първата световна (защото Балканска война без България нямаше да се случи) и да погърчат и посърбят населението, а останалите българи да бъдат изчистени от младотурските националисти.
Арменският геноцид е напомняне – трижди проклети да бъдат всички, които отричат 3-ти март. Разминахме се на косъм, буквално на три години от това да ни няма. А на паметника на онзи с коня пред Народното събрание трябва всеки ден да има свежи цветя.
Тихомир Чергов, фейсбук
