Ето защо Ахмед Доган със сигурност ще размаже Делян Пеевски на изборите

Доган-Пеевски. Твърдо 1

Гледам – Евгени Петров, уважаван не само от мен анализатор, се тревожи за това кое ДПС ще надделее – чисто процедурно. Кой ще регистрира листите – Пеевски или Чакъров (Доган).

И с право прогнозира, че може да стане качамак. Неразбории, да бъдат поставени изобщо под въпрос изборите.

В спора Доган – Пеевски, ако на финала няма ритуално сдобряване, при което ДПС ще се устреми към първото място на изборите, победителят е ясен.

Доган.

ДПС беше творение на българския филиал на КГБ и се базира на дълбок човешки инстинкт.

Страх.

Страх за живота. Този инстинкт е по-силен от инстинкта за пари, макар някои български политици да се опитват да опровергаят това.

(Между другото Бойко Борисов е хубав пример за това. Пари има. Но се бори за живота си – и затова трябва да присъства значимо в политиката. И дава пари за това)

Но за ДПС все пак.

Създадено след малоумното решение на БКП и Тодор Живков масово да преименуват българските турци, ДПС стъпи върху този страх. Да посегнат на собствената ти същност.

Да те заличат.

Днес си Ибрям. Утре – Илия. Или Йълдъз, но вече ще ти викаме Сузана.

Само оперирани мозъчно комунисти не могат да го разберат.

Същевременно ДПС си направи мрежа, по новому – инфраструктура, която излъчваше сила. Че може да гарантира, че това унижение няма да се повтори, но заедно с това – че може да даде блага, социално положение, власт – но може и да ги вземе.

(Пеевски прави типологично същата грешка като моите приятели от ПП-ДБ – ако нямаш хора по места – си мъртъв политически. А това в България и в повечето части на света значи и изобщо).

Доган владее този страх – от заличаването, от унижението – и повечето местни фактори са се клели лично пред него.

Няма филм, в който Пеевски може да купи тези хора.

Затова за мен мачът е свършил.

Твърда единица.

И ще се види на изборите, независимо кой с какво име ще се яви.

P.S. Отделен е въпросът кой е по-симпатичен и по-малко вреден. Нямам категоричен отговор, като видя още малко – ще пиша.

Георги Даскалов, главен редактор на бившия либерален флагман вестник Демокрация