На европейското по борба в Будапеща Евелина Николова бе на познатото високо ниво и спечели втори сребърен медал на такъв форум. В кариерата си досега Евелина има и бронзови отличия от Олимпиада, световно и първенство на Стария континент. Не е трудно обаче да се предположи, че предвид начина, по който се бори и постоянството, което поддържа, в близко време ще прибави към колекцията си и така желаното злато.
В интервю за Nostrabet България Евелина Николова се връща към финала в Унгария, разкрива как успява да бъде винаги на висота и какво иска да подобрява в борбата си.
Евелина, мина близо месец от европейското и след като емоциите отшумяха, кое надделява във Вас – удовлетворение от среброто или съжаление от изпуснатото злато?
Разбира се, че съм удовлетворена от сребърния медал. През този месец вече изживях случилото се на финала и мисля трезво. От една страна можеше да се представя по-добре, но от друга пък можеше и да съм по-назад в класирането.
Ако се върнете към финалната схватка сега, бихте ли променили нещо?
Щом съм загубила, значи има какво да се промени. Ще го обсъдим с треньорите, ще направим анализ и те ще решат какво да предприемат.
Какво не Ви достигна, за да стъпите най-високо на почетната стълбичка?
То си остава за мен и моите треньори. Мога само да кажа, че има върху какво да работя, за да ставам по-добра. Продължавам да тренирам, ще се стремим да надграждам и следващия път да се представя по-добре.
Какво Ви каза украинката след финала?
Нищо специално, просто се поздравихме. Това бе втората ми среща с нея. Първата трябваше да е на олимпийската квалификация миналата година, когато стигнахме до финала, но тя не се яви за схватката.
Първите думи на Вашите треньори след сребърното отличие?
Петър Касабов и Мирослав Гочев се опитаха да ме окуражат и да ме успокоят, защото видяха, че доста емоционално преживявам това, което се случи. Казаха ми: Ок, приемаме резултата и продължаваме напред.
Това го разбирам – напред към първа титла, защото Ви липсва само злато от голямо първенство?
Разбира, че искам да покоря своя връх в борбата, но ние никога не афишираме целите си преди голям форум и не правим гръмки изявления пред медиите. За нас е важно да сме добре подготвени и когато излизаме на тепиха, да направим всичко възможно да си свършим по най-добрия начин работата и да покажем това, което се очаква от нас.
Мислили ли сте да смените категорията си?
Вече го направих един път и на 57 кг се чувствам най-добре. Тази категория е най-близко до теглото ми и не се налага да свалям килограми, както беше в предната.
Кои ще Ви бъдат конкурентки за първото място на световното в Белград през септември?
Рано е да се каже, тъй като в нашата категория постоянно излизат силни боркини. Преди европейското например спечелих два престижни турнира в Турция, където победих основни мои съпернички и взех реванш от състезателката от Беларус, която ме спря за златото на Игрите в Токио. За украинката вече знаете, със сигурност ще излязат и още боркини до септември.
Как успявате да се мотивирате, за да бъдете винаги на високо ниво?
Първо, благодарение на моите треньори се подготвям по най-добрия начин, и когато го направя, съм уверена в силите си и зависима от самата себе си. Зная, че няма непобедими и всеки отива да победи. Конкуренцията е изключително голяма и съм длъжна да давам максимума от себе си. Не мога да си позволя да подценя нито една противничка, дори да съм я побеждавала много пъти.
Кое е основното, което изисквате от себе си на тепиха?
Да бъда концентрирана, търпелива и спокойна.
Бихте ли разкрили, коя е най-силната Ви борба досега?
Силно се надявам, че тя предстои. Аз съм наясно, че винаги излизам срещу човек на тепиха, и всяка една от нас се опитва да наложи нейния стил на борба, но понякога го прави дотолкова, доколкото й позволи противникът.
Казахте, че искате да се подобрявате. В кои аспекти ще го правите?
Комплексно – и в техническо, и в тактическо отношение. Важни са тънкостите в изпълнението на дадена схватка, стратегията срещу даден съперник и доколко ще съумея да я изпълня. Защото понякога зная какво трябва да направя, но след като не се е получило, значи имам резерви. И точно тогава важна роля играят моите треньори, които преценяват какво трябва да променят.
Успяхте ли да си отпочинете и какво Ви предстои до световното?
Десетте дни за релакс ми бяха достатъчни, за да презаредя батериите и да преодолея емоциите. Вече съм отново в залата и тренирам, тъй като ми предстоят републикански първенства и международни турнири, които са част от моята подготовка за Шампионата на планетата. Не мога да си позволя отпускане, тъй като искам да съм в оптимална форма за всяка изява и непрекъснато да се развивам.
