Началниците на Борисов, както той самият комлексарски ги нарича, в Брюксел му вдигнаха червен картон (ще го гонят) за безобразния и крадлив бюджет с огромен дефицит и публични разхищения, който разписаха заедно с другия Шишко – Делян Пеевски, санкциониран по Магнитски за огромни кражби и корупция. След този червен картон следва напляскване от брюкселските началници и спиране на еврофондовете, ако двойкаджията Борисов не си вземе бележка и не озапти подивелия си ортак, който играе ва банк и лапа като за последно де щото свари на държавната софра. Струва си утрешният протест и окупация на Парламента срещу бюджета да се концентрира върху формалния държател на властта – мандатоносителя Борисов, който е шубелия и би се уплашил. За разлика от Делян Пеевски, който няма какво да губи и ще плячкосва докрай обществения ресурс.

Препоръки на ЕК към страните от еврозоната

ЕК прие становища относно проектобюджетните планове за 2026 г. на 17 държави от еврозоната. Дванадесет държави — Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия са оценени като съвместими с фискалните правила на ЕС и са поканени да продължат с планираната финансова политика. Три държави – Хърватия, Литва и Словения са оценени като изложени на риск от несъответствие и са призовани да предприемат мерки, за да приведат фискалната си политика в съответствие с препоръките. Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от съществено несъответствие. За останалите държави от ЕС, които не са в еврозоната, седем са оценени като съвместими – Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния, а три държави – България, Унгария и Испания са в риск от несъответствие.

За първи път Европейската комисия предлага препоръка, посветена изцяло на човешкия капитал. Тя призовава държавите членки да приоритизират образованието и уменията в стратегически сектори – чист енергиен преход, кръгова икономика, индустриална декарбонизация, здравеопазване и биотехнологии, земеделие и биоикономика, отбрана и космос, както и да укрепят програмите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, да обърнат тенденцията на спад в базовите умения, да мобилизират публични и частни инвестиции в хора и да подобрят събирането на точни, навременни данни, които да отразяват промените на пазара на труда и появата на нови професии.

Какво се отнася за България

В рамките на оценките на Европейската комисия България е посочена в две ключови области. На първо място България е сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания.

Според европейските разпоредби националните фискални рамки са правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети, включително фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и независими фискални институции. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план с определена траектория на разходите (net expenditure path), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3 на сто от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите ежегодно докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „клаузи за дерогация“ (escape clauses) като отбранителни инвестиции.

В тази връзка в началото на юли ЕС позволи на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана до 1,5% от БВП през следващите четири години, без да се налагат незабавни съкращения или увеличаване на данъците. Това е реакция на агресията на Русия срещу Украйна и предоставя гъвкавост на националните бюджети чрез активиране на „клаузи за дерогация“.

Към момента 16 държави от ЕС са активирали тази клауза Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.

Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.

Европейският семестър е ежегоден процес на координиране на икономическите и социалните политики в ЕС, по време на който държавите от ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на европейско равнище. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който започва през есента с представянето на икономическите и социалните приоритети от страна на Европейската комисия и приключва през октомври следващата година, когато държавите от ЕС представят своите проекти на бюджетни планове.

Коментар в социалните мрежи:

Рада Огнянова:

💥 Европейската комисия ни даде червен картон за Бюджет 2026!

Документ от Брюксел предупреждава, че предложените финансови параметри на България „може да не отговарят“ на Фискалния правилник на ЕС (FIS).

📌 Какво значи това?
– Парламентът прие Бюджет 2026 на първо четене с увеличени осигуровки и данъци, но без да гарантира устойчивост.
– ЕС казва ясно: „Ако държавата не спазва правилата, няма гаранции.“
– Това означава риск от спиране на еврофинансиране, които трябваше да отидат за модернизация и инфраструктура.

⚠️ Още по-важно:
Докато управляващите ни убеждават, че „нямало друг избор“, Брюксел гледа цифрите и вижда – дефицит, слаб контрол, липса на прозрачност.

🧮 Ние плащаме сметката.
А държавата приеме този бюджет, ще станем свидетели как еврофондовете отново изтичат, бизнесът вдига цените, а обикновеният гражданин пак бива ограбен.

Бюджет2026