Каквото не става Парламента и през Конституционния съд, ще стане през Съда в Страсбург. Либерална Европа се се отказва лесно, а настоятелно и методично с многомилиардните си фондове налага „ценностите“ си.
Българските институции трябва да създадат правна рамка за отношенията на еднополовите двойки, реши Европейският съд по правната на човека в Страсбург по делото „Коилова и Бабулкова срещу България“. В случая не става дума за въвеждане на брак между еднополови двойки, а за регулация на отношенията им, за да имат правна защита на личния и семейния им живот, които права са защитени от Европейската конвенция за правата на човека.
Делото е водено от адвокат Деница Любенова от фондация „Действие“ срещу отказа на държавата да признае сключен през 2016 г. във Великобритания брак между две българки – Лилия Бабулкова и Дарина Коилова.
В българското законодателство са уредени две основни форми за съжителството на съпружески начала – граждански брак и фактическо съпружеско съжителство. В началото на август в Закона за защита от домашното насилие бе записана и „интимната връзка“, но парламентът изрично отказа да защити правата на еднополовите двойки, записвайки, че тази връзка може да е само между мъж и жена.
Дарина Коилова и Лилия Бабулкова са български гражданки, които са родени през 1986 година. Те живеят заедно от 14 години, а през 2016 г. са сключили граждански брак във Великобритания, където са се били установили от 2009 г.
Макар решението на съда в Страсбург да е задължително за българските власти, неговото изпълнение реално може да не се случи. България няма никакво намерение да изпълни осъдителните решения по делата за регистрацията на ОМО „Илинден“ – Пирин и забави с 14 години изпълнението на решението по делото „Колеви срещу България“ за безконтролността на българския главен прокурор.
В размките на делото българското правителство посочва, че „някои проучвания, проведени от ЛГБТ общността, показват, от една страна, нарастващо социално приемане на идеята за правно регулиране на еднополовите двойки и от друга страна, чувствителна непоносимост срещу всяка форма на тормоз, основан на сексуална ориентация“.
„Българското правителство вижда в това знак, че дебатите по тези въпроси са достатъчно ангажирани, за да намерят своето място в политическия дневен ред, когато му дойде времето. То твърди, че никой публичен орган не се противопоставя на този процес и че влиятелните политически партии не разпространяват никаква пропаганда, която може да се тълкува като насърчаване на дискриминация или тормоз, основани на сексуална ориентация“, се казва в съдебното решение.
