От първия ден на Новата година и въвеждането на еврото като официална валута в Хърватия в страната видимо се повишиха цените на стоки и услуги, съобщават хърватските медии. Поради това премиерът Андрей Пленкович свика днес, в първия работен ден след празниците, заседание с компетентните министри и инспекционни власти. Обсъдени бяха по-нататъшни действия в защита на потребителите от необоснованото повишаване на цените.
"Въвеждането на еврото не е причина за повишаване на цените на стоките и услугите", заяви Пленкович.
Министърът на икономиката Давор Филипович след заседанието покани на среща представители на търговските вериги и ги обвини, че неоснователно вдигат цените и се опитват да измамят гражданите.
"Говорихме с представители на търговските вериги за постоянното покачване на цените на храните и напитките и обмена на куната в евро. Инфлацията е 13,5 процента и тя се дължи най-вече на увеличението на цените на храните и безалкохолните напитки", каза той.
"Търговските вериги вдигат цените всеки месец. И сега, в тази ситуация с еврото, те вдигат цените и се опитват да измамят гражданите. Казах им днес и казвам на всички, които искат да ползват смяната на валутата за сметка на гражданите, че това няма да стане", каза той.
"Гледаме на търговските вериги като на наши партньори. Действахме добросъвестно, не очаквахме това. Изпратихме им ясни послания, че трябва да се грижат за гражданите", каза Филипович.
"Държавният инспекторат е на място, те ще дадат точна справка. Като говорите с представителите на веригите, всичко е наред, никой не е повишавал цените… А всички знаете какво се случва, когато отидете в магазина. Държавният инспекторат, както и всички останали институции, ще си свършат работата, за да бъдат защитени гражданите", каза министърът.
За евентуалните мерки Филипович каза, че "всичко е на масата, от черни списъци до замразяване на цените на широк спектър от продукти, всичко".
"Всеки трябва да понесе тежестта на кризата", добави той. Не може в тази криза да гледаме как се увеличават печалбите за сметка на гражданите", добави той.
Медиите съобщават, че в някои пекарни като "Млинар" по-високите цени са ясно видими, така че кроасан, който е струвал шест куни (80 евроцента), сега струва едно евро и десет цента. Обикновеният бял хляб е поскъпнал с 31 липи и сега струва 90 евроцента, пише dir.bg.
Цените са по-високи и на пазарите. Килограм портокали е струвал 13 куни (1,75 евро), а сега цената се е повишила с около две куни и седем липи, тоест килограм струва две евро. Картофите са били на цена между три и пет куни за килограм досега, а сега килограм е около шест куни и 78 липи, докато за килограм лук, вместо предишните шест куни, трябва да се отделят куна и 53 липи повече.
Кафето еспресо, което преди въвеждането на еврото, е било шест куни (80 евроцента), сега струва 93 цента, което означава увеличение на цената с почти цяла куна, съобщава хърватският портал Директно.
Паркирането на автомобили в Загреб също поскъпна, така че час в първа зона струва 12 куни и 60 липи (1,6 евро), с 60 цента повече. Втората зона е с 27 липи по-скъпа и възлиза на пет куни и 27 липи, или 70 цента. Трета зона е по-скъпа с 26 липи.
В бензиностанциите на "Петрол" бензинът поскъпна с 39 липи, а дизелът с 24 липи.
Същевременно полицията предупреди за възможни измами с фалшиви евро, съобщава информационният сайт Индекс. През последните дни полицията е получила няколко сигнала за опити за плащане с банкноти, които се използват като филмов реквизит. От полицията призоваха гражданите да бъдат внимателни и да сигнализират при съмнение за фалшиви банкноти.
Колко обменни бюра ще оцелеят?
Само едно на всеки десет бюра за обмен на валута в Хърватия ще преживее влизането в еврозоната, смятат собственици на обменни бюра в страната, цитирани от хърватския вестник "Ютарни лист".
Несигурността, затварянето на офисите, чакането и преминаването към криптовалута вместо към евро, са някои от плановете и мненията на хърватските собственици на обменни бюра.
В понеделник сутринта, първият ден, когато обменните бюра отвориха врати, въпреки факта, че вече нямат право да обменят хърватски куни в евро, което представляваше 85 процента от работата им, повечето обменни бюра съобщиха, че са останали без почти никаква работа.
Анита Филипович, която работи в едно от тези обменни бюра, каза, че словенските ѝ колеги споделят, че след като Словения е въвела еврото, само пет процента от всички обменни бюра, основно в центъра на Любляна, са продължили да функционират.
Повечето собственици на обменни бюра, интервюирани от "Ютарни лист", прогнозират, че само между пет и десет процента от бюрата в Хърватия могат да продължат да работят.
Според данни от хърватската централна банка (ХЦБ), в Хърватия има 1080 обменни бюра, които разполагат с позволение за обмен на валута, издадено от ХЦБ. Те управляват общо 3500 офиса и разполагат с персонал от над 10 000 човека.
86 процента от работата на обменните бюра е обменът с евро, около 6 процента – с американски долари и около 5 процента – с швейцарски франкове.
Собственик на обменно бюро каза, че някои от неговите колеги възнамеряват да се прехвърлят към криптовалутите.
Друг бизнесмен, който притежава верига от 11 обменни бюра и вече е затворил две от тях, предполага, че около 10 процента от обменните бюра могат да продължат да функционират, което означава, че над 1000 ще трябва да затворят, което ще доведе до това, хиляди хора да загубят работата си. Той се надява, че офисите в Далмация, Източна Хърватия, ще продължат да функционират.
