Foreign affairs: Новата имперска ера на Тръмп върна Америка в капана на 19 век!

Операцията за залавяне на Николас Мадуро и обещанието на Доналд Тръмп да „управлява Венецуела“ до „нормален преход на властта“ бележат завръщане към имперската политика на САЩ от края на 19 век – епоха, когато след победата над Испания през 1898 г., Америка предприема мащабни интервенции в Латинска Америка, анексирайки Филипините, Пуерто Рико, Куба и Хавай. Авторът на статията във „Външни работи“ директно сравнява настоящата политика на Тръмп с действията на президентите Маккинли и Теодор Рузвелт, които положиха основите на „Американския век“ чрез териториално разширение, протекторати и идеята за „цивилизаторска мисия“.

„Ерата на 1898 г. се завръща.“ „Тръмп не просто използва стар наръчник – той възражда мироглед, в който властта се измерва с богатство, територия и ниво на „цивилизация“, подчертава Аруп Мухарджи, бивш висш служител на Министерството на търговията на САЩ.

Тръмп открито се възхищава на Уилям Маккинли, а политиките му – от заплахи за Панамския канал и Гренландия до директна намеса във Венецуела – повтарят логиката на онази епоха: икономическа самодостатъчност, контрол върху стратегически територии и убеждението, че другите нации са „неспособни да се управляват сами“. Залавянето на Мадуро е представено като наказание за „престъпления срещу цивилизацията“ и едновременно с това като необходимост да се „научат“ венецуелците на правилно управление – точно както Маккинли и Рузвелт оправдаха анексирането на Филипините.

„Ще управляваме тази страна, докато не настъпи подходящ преход“, заяви Тръмп на 3 януари, повтаряйки колониалната реторика от началото на 20-ти век.

Авторът смята, че ключовият урок от 1898 г. е „капанът на намесата“: колкото повече Съединените щати се намесват в чужбина, толкова повече проблеми им изглеждат жизненоважни и толкова по-трудно е да се избягат. Анексирането на Филипините доведе до продължителна война, стотици хиляди жертви и превърна отдалечения архипелаг в „ахилесовата пета“ на Америка. По подобен начин, директният контрол над Венецуела рискува да потопи Съединените щати в дългосрочен хаос: всяка съпротива, бунт или дори недоволство ще се възприема като заплаха за националната сигурност, принуждавайки Вашингтон да копае още по-дълбоко.

„Колкото по-силна е една държава, толкова по-уязвима се чувства. Ако Тръмп започне да управлява Венецуела, той не само няма да може да я контролира, но и той, и неговите наследници няма да могат да се откажат“, предупреждава Мухарджи.

Новата имперска политика на Тръмп, прикрита като „защита на интересите“ и „възстановяване на величието“, повтаря класическите грешки от миналото. Вместо да укрепва Америка, тя заплашва да я превърне в заложник на собствените ѝ авантюри – с огромни материални, морални и човешки загуби. Историята показва, че империите, които не могат да се спрат, в крайна сметка се самоунищожават.