Визитка:
Георги Илиев е роден в София през 1974 г. Завършва 31. училище „Иван Вазов“. Има бакалавърска степен по търговия от Делхийския университет и магистърска степен по бизнес администрация от Нов български университет.
До избирането му за кмет на район „Слатина“ се е занимавал с бизнес в областта на рекламата и международната търговия. Бил е съдружник и управител на няколко дружества в държави от Европейския съюз.
– Кое Ваше занимание, г-н Илиев, заменихте с кметския стол? Защо?
– Занимавал съм се с различни дейности – най-дълго с реклама, а от 2000 г. с международна търговия с обхват от Южна Корея до САЩ. Амбицията, с която се включих в местните избори, беше проста – да оправя квартала, ако може и града, в който живея. Имам 4 деца, те всички са тук.
Още преди да се занимавам с политика, пътувах по света близо 20 години. Живял съм в Чехия, Австрия, Италия… Не за дълго – колкото да основа бизнеса си. Виждах как градовете се развиват, имат собствена логика, жителите им участват при взимане на решения и в осъществяването им. Докато тук, в София, сме свидетели не просто на стагнация, дори деградация във вътрешността на някои квартали. А в други, с хубави проекти, има развитие. Но на фона на хубавото, вътрешноквартални улици са в много лошо състояние. Говорим за достъпност на средата, но истината е, че нещата в това отношение не вървят добре.
– Добра инфраструктура, добър транспорт, сигурност за жителите – успявате ли да ги осигурите на съгражданите си?
– Доколкото зависи от мен, опитвам се да ги осигуря. Проблемът е там, че районният кмет, макар и пряко избран от хората, няма особени правомощия. Звучи може би странно, но районният кмет всъщност не разполага с инструменти, за да въведе дори елементарен ред. Да речем гражданин замърсява тротоара – аз, като кмет, не мога да го глобя. Нямам правомощията. Тук говорим за разликата между правомощия и изборната длъжност, която създава очаквания у хората.
Според мен трябва да се върви към децентрализация и местно самоуправление в рамките на района, дотолкова доколкото трябва да се решават проблеми, които са най-близко до компетентността на районната администрация. Тя е на първата линия на управлението. Истината е, че хората не правят разлика между държава и община. Ние сме в непрекъснат контакт с гражданите. В същото време, не зависи от нас, за да се смени дори един знак на улицата или да се боядиса пешеходна пътека. Говоря за елементарна децентрализация, която ще позволи тези, които са близо до гражданите, да взимат решения в тяхна полза. Всъщност това е и идеята за създаване на институцията районен кмет.
Въпреки това вярвам, че през последните две години в района настъпиха много положителни промени по отношение на инфраструктурата. Това е видимо по ремонтите на ул. „Николай Коперник“, множеството ремонтирани тротоари и паркинги, залесяването, облагородяването на зелени площи…
Някои от големите ни проекти ще тръгнат още тази година – като например разширяването на парк „Гео Милев“, което гражданите чакат с нетърпение.
– Как подреждате приоритетите в кметското си всекидневие? Прави впечатление, че като че ли специално внимание отделяте на училищната мрежа, детските градини и прилежащите им пространства.
– Може би се създава такова впечатление, защото имам деца във всички фази на образователната система с изключение на яслата – най-малкото ми дете така и не успя да се класира за ясла в района. Но това е проблем за всички граждани, което вече е ненормално. Образованието, само по себе си, е единственият начин да се излезе от разделението на обществото, на което сме свидетели.
Скоро имах интересен разговор по повод програма за развитие на образователни инициативи в кв. „Христо Ботев“, който е на територията на "Слатина". В квартала над 75% от населението е от ромски произход, от тях някои са пето поколение жители, има и приходящи, без регистрация. Идеята е да се направи център за образователни инициативи, които ще се провеждат в самия квартал. И това е много добре. Когато хора са на близко културно ниво, тогава и кумуникацията се случва.
Работата в общината, разбира се, е екипна. Работата на отделите по строителство и архитектура тече непрестанно и тя невинаги е толкова видима за гражданите. Там процесите отнемат време и резултатите невинаги са ясни в рамките на една година. Подобряването на инфраструктурата е голям приоритет за мен и колегите ми, но е важно да работя и върху големите проекти, които имат значение за всички софиянци, защото се намират в нашия район.
Това са проектите за спортния комплекс „Червено знаме“, Зеления ринг, паркингите пред ст. „Академик“, идеята ни за многоетажния паркинг при зала „Универсиада“, напредък на проекта за многоетажен паркинг при пазар „Ситняково“ и изобщо въпросът с паркирането, който тук е много болезнен и спешен.
Работата ми с гражданите също е много важна, защото имаме изключително силна общност тук, включително от доброволци и доброволчески организации. Ето, техните усилия вече са много видими, защото директно засягат качеството им на живот ден за ден – подобряване на междублоковите пространства, инициативи за почистване, залесяване и други.
Проектите в областта на изкуството и културата също са приоритет – това е нещо, неправено досега, което виждаме, че играе много голяма роля за сплотяването на общността.
Към настоящия момент и работата на пункта за събиране на помощи за Украйна е нещо, което колегите и доброволците от района и не само от него вършат напълно самостоятелно. Но аз съм изцяло на тяхно разположение.
– Контролът върху изпълнение на общинските разпоредби – смятате ли, че успявате да го осъществите? Питам, защото, мисля, че това не е силна страна на местното управление.
– Това е един от големите проблеми на Столична община, а и не само на нея. Взаимодействието между община, МВР и всички институции, които работят на територията и имат отношение към проблемите на местната власт, трябва да е такова, че правилата да не се нарушават. А за това се иска контрол. Като районен кмет, имам среши с представители на тези институции, търся съдействие. Да, откликват. Има видим резултат, когато предварително сме съгласували действията си.
– На територията си „Слатина“ има пет висши училища, прословутото Хореографско училище, тук е кампусът на БАН… Смятате ли, че това е преимущество и как ще го използвате за развитието на района?
– „Слатина“ наистина има общност с отношение към образованието и науката. И още с избирането ми за кмет имах план да инициирам и създам академичен съвет, който да подпомага развитието на района. Заедно с районната администрация да се правят програми, интердисциплинарни прояви. Възможността да се случи, беше голяма, но пандемията спря всички планирани събития. Надявам се вече да сме излезли от нея.
Голямо преимущество е за нас да сме дом за академичната общност. Ние сме особен район в този смисъл и тук има много млади хора – студенти от всякакви националности. Но има и много академици, преподаватели – хора с огромен опит и познания. За мен е огромен късмет, че имам възможност да разчитам на помощта и съветите им.
– Археолозите разкриха неолитното селище в „Слатина“ на 8000 години. Имате ли амбиции да насочите туристите към уникалните разкопки?
– Преди ден имах среща с директора на Института за паметниците на културата, разговаряхме именно за селището и как да бъде експонирано. Последното археологическо лято бяха открити още находки. По някакъв начин държавата трябва да подпомогне неолитното селище. То не трябва просто да се открие и после да се консервират археологическите разкопки, за да изчезнат напълно от очите на хората. Напротив, трябва да бъде експонирано. София е градът с най-стара доказана история, благодарение на разкритото селище на 8000 години в „Слатина“.
Искаме да помогнем на БАН да направят макет на неолитното селище, който да бъде част от място за учене и забавление за децата по примера на „Музейко“. Вярваме, че това може да се превърне в една от главните туристически атракции на София.
– Г-н Илиев, какъв е бюджетът на района за осъществяване на културни дейности? И доколко законодателството позволява да го допълвате с разработка на проекти и участие в съответни програми?
– С бюджета си районът има по 1 стотинка на човек на месец за културни дейности, или 10 000 лв. годишно, но този бюджет трябва да бъде заслужен и мотивиран с конкретни проекти, за които се осигурява финансиране на момента. Ние не разполагаме с него в началото на годината и ако не го оползотворим, го губим.
Имаме голямото щастие да сме припознати от артистичната общност, с която работим повече от добре. Артистите харесват това, което правим, и участват с готовност – почти винаги без хонорар. Това е голяма стъпка за нас – преди не се е обръщало внимание на тези взаимоотношения, а сега вярвам, че това се превръща в една от запазените марки на района.
Ето, за събитието ни на 21 март по повод Световния ден на поезията – нещо изконно и важно за район „Слатина“, защото тук са кварталите, наречени на поети, участие ще вземат някои колоси на българското драматично изкуство – актьорите Веселин Калановски, Ники Сотиров и вече утвърждаващият се Филип Буков, който е и израснал тук. Те ще дадат гласа си на някои от най-въздействащите български стихотворения, а актрисата Силвия Петкова направи запис на свой рецитал на още стихове, който е качен и в YouTube канала на район „Слатина“.
Художествените ни изложби винаги се радват на голямо внимание от страна на артистите, за което искрено им благодаря. Надявам се това да не спира и занапред.
Що се отнася до участието с проекти, законодателството не ни го позволява, не сме самостоятелен субект. Изключение правят програми, в които специално е записано, че може да участва район от град с районно деление. Смятам, че трябва да има повече свобода за районната администрация и в това отношение. Само така може да се изпълни и програмата, с която си спечелил избори и си станал кмет.
– Имате ли информация как, при какви правила работят колегите Ви от сродни местни структури в други страни в ЕС?
– Там нещата са коренно различни. Не сравнявам бюджетите. Правомощията им са много големи. Ще дам пример с най-близкия град столица с районно деление – Букурещ. Там районният кмет е шеф на полицията. Той управлява района, както се управлява община. Взима решения, има правомощия да изпълнява функциите си. Свръхцентрализацията, свръхконцентрацията на власт, което е характерно за местното управление у нас, не е добро решение.
– И не на последно място – Вие сте първият софийски кмет, при когото дойде новият ни премиер. Какво му предложихте, какво поискахте?
– Темата бе конкретна – метрото в „Слатина“. На срещата с г-н Петков се разбра, че в Плана за възстановяване и развитие парите за метрото не са отрязани. По-скоро е опасно да не ги загубим поради това, че процедурата по изграждането на метролъча не е достатъчно напреднала, а парите трябва да се усвоят до средата на 2026 г. Премиерът пое ангажимент това финансиране да бъде поето изцяло от държавата. А както е по програма, Столична община ще изпълни своята част. Така че метро до „Слатина“ ще има.
