Чудесата в Парламента нямат край. След като ДПС стана официално част от Конституционната реформа на Промяната, изненадващо заедно с ГЕРБ извадиха Следствието от Прокуратурата и дадоха независимост на тяхното острие Боби Сарафов срещу разбунтувалия се срещу политическия боклук Иван Гешев. Тази промяна, обаче, засяга устройството на държавата и вероятно Гешев или депутати от ПП и БСП ще сезират Конституционния съд. Засега реферите пробват да разделят двамата боксьори в тежка категория от ринга. За всеки случай, ако не махнат бързо Гешев, ще имат удобна бухалка срещу него и други опоненти. А и битката между Сарафов и Гешев взима много колатерални жертви и се прави опит да бъде прекратена поне временно от кукловодите.
За цялата парламентарна процедура разказва специализираното по правни въпроси издание Лекс Нюз.
Изненадващо Народното събрание извади следствието изпод шапката на прокуратурата и възроди неговата независимост. Това стана въпреки възраженията на депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и БСП, че процедурата е нарушена, че това е недопустима законодателна техника и че всъщност народните представители не знаят какво точно гласуват.
По програма парламентът трябваше да обсъди на второ четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се създават два етични кодекса – на съдиите и на прокурорите и следователите и въвеждането на допълнителни правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Между първо и второ четене на законопроекта, депутатът от „Възраждане“ Петър Петров внесе редица предложения, с които се възродява независимостта на следствието и се въвежда дисциплинарна отговорност за членовете на ВСС, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и за главния прокурор. Тези негови предложения обаче не бяха обсъдени от правната комисия на НС на второ четене, тъй като преди това под формата им на самостоятелен законопроект бяха отхвърлени на първо четене от пленарната зала.
При все това, в началото на днешния дебат по промените в ЗСВ Петър Петров поиска, а мнозинството в залата се съгласи, да разгледа част от тези предложения.
Петър Петров изтъкна, че следствието трябва да бъде извадено от прокуратурата, „защото резултатът от подчинението го видяхме всички“, обясни Петров.
Бойко Рашков приветства идеята за възстановяване на независимостта на следствието. Той обаче поиска да се промени и Наказателно-процесуалният кодекс като се преуредят процесуалните отношения между прокурора и разследващите органи, които и да са те, защото в момента, по думите му, разследващите органи са безгласни букви в наказателния процес.
Така се стигна до гласуване на предложенията и изваждането на следствието от прокуратурата, което беше подкрепено от народните представители от ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, ДПС и някои от „Има такъв народ“. „Против“ или „въздържали се“ гласуваха депутатите от ПП-ДБ и БСП.
В чл. 148 от ЗСВ парламентът записа, че следствените органи са НСлС и окръжните следствени служби, като беше направена корекция, според която окръжни следствени служби се създават във всеки административен център на област в страната, а за София – и следствена служба „София-град“.
От чл. 136, ал. 4 пък отпадна думата „следователи“ и така разпоредбата придоби следния вид: „Прокурорите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура“.
В разпоредбата на чл. 150 от ЗСВ пък изрично беше посочено, че НСлС се ръководи само от директор като беше премахната действащата част от разпоредбата, че службата е на пряко подчинение на главния прокурор.
В същия текст беше записано, че шефът на НСлС осъществява методическо ръководство на всички следователи от страната и назначава служителите в националното следствие.
Окръжните следствени служби ще се ръководят от директори.
В следващите текстове навсякъде следствените отдели стават следствени служби като изрично се премахва опцията, че шефовете на прокуратури им възлагат дела. Вместо това депутатите записаха, че те им се разпределят по реда на случайното разпределение.
Предвидено беше още, че завеждащите отдели в НСлС вече ще се назначават от директора на службата, а не от главния прокурор, както е сега.
Друга промяна, приета от парламента, се отнася до избора на шефа на НСлС като процедурата се приравнява с тази на тримата големи в съдебната система. Според приетите днес поправки в ЗСВ процедурата за избор на шеф на НСлС се открива от Пленума на ВСС не по-рано от 6 месеца и не по-късно от четири месеца преди изтичането на мандата. Номинации могат да правят министърът на правосъдието и поне трима членове на ВСС, като така се премахва опцията главният прокурор да предлага, дава се възможност и на съдиите да номинират, а самият избор се прехвърля от Прокурорската колегия, както е сега, на целия пленарен състав на ВСС.
Все още обаче не е уреден въпросът как и кой ще избира директорите на окръжните следствени служби. Наред с това в някои разпоредби от ЗСВ останаха текстове, според които следствието е в състава на окръжната прокуратура (напр. чл. 136, ал. 1). Освен това трябва да се променят някои разпоредби, свързани с конкурсите (напр. чл. 176, ал. 1, т. 2). Няма и яснота какви средства ще са необходими за осъществяването на тази структурна промяна.
В хода на приемането на различни текстове от ЗСВ, Петър Петров постоянно обясняваше кои параграфи оттегля, в кои има редакционни или технически забележки и кои изцяло поддържа.
Това даде повод на лидера на БСП Корнелия Нинова да се обърне към всички депутати с въпроса: „Някой от вас знае ли какво гласува в момента. Г-н Петров в рамките на шест минути каза многократно „оттеглям, поддържам“. Под формата на технически поправки се пренаписва целият закон. ПП-ДБ гласуват с „въздържали се“ и се появи ново мнозинство между ГЕРБ и „Възраждане“.
Вече независимият Радостин Василев на свой ред заяви: „В течащата битка между Иван Гешев и Борислав Боби Сарафов ние правим следствието независимо. Това, което прави новосформираното мнозинство е пренаписване на закона, да даде повече сили на ортака на „Осемте джуджета“ и на този там, който го преследва – Борислав Боби Сарафов да има повече независимост в защита на Бойко Борисов. С промените в НПК и ЗСВ това Народно събрание „така се осра“. После се обърна към доскорошните си съпартийци с думите, че са станали „глупаците“, които са патерица на ГЕРБ. И добави, че с тези промени се поставя под съмнение целият механизъм за разследване на главния прокурор.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ на свой ред заяви, че приемането на тези промени не съответства на законодателната техника, която трябва да демонстрира НС. Според нея тепърва ще се видят последствията от тях.
Станислав Балабанов от ИТН пък попита ПП-ДБ защо след като толкова държат на съдебната реформа половината депутати не са в пленарна зала.
Мая Димитрова от БСП изтъкна, че предложенията на „Възраждане“ са били отхвърлени на първо четене, не са били обсъдени от правна комисия на второ четене и сегашното гласуване е в нарушение на процедурата. „Ако ще правим съдебна реформа и ще променяме начина на работа на следствието, да спазваме закона, защото ние сме тези, които правим законите“, призова тя.
Радомир Чолаков от ГЕРБ обясни действията на парламента с конфликта между главния прокурор Иван Гешев и заместника му и шеф на следствието Борислав Сарафов. „Законодателният орган не просто може, а е и длъжен да ги разтърве тези хора“, каза той и напомни, че наскоро Конституционният съд по питане на ГЕРБ се произнесе, че въпросът за мястото на следствието се решава по целесъобразност от парламента.
