Борислав Цеков
За първи път след последните избори ГЕРБ изгуби стратегическата инициатива. След серия от успешни ходове, които ги доведоха почти до съставяне на правителство с излъчен от тях министър-председател, те допуснаха огромна грешка. Успехът им беше, че съумяха да се позиционират като центристка партия, която може да състави кабинет с подкрепата на едните или на другите. Но ако отчитаха в дълбочина универсалните механизми за правене на политика, които историческият опит е утвърждавал десетилетия наред в демократичния свят, щяха да знаят нещо христоматийно – центристката позиция в една толкова чуплива политическа ситуация изисква много гъвкавост, много умереност, внимателен подход към всички фактори, от които зависи развитието на политическата ситуация и – най-важното! – никакви резки движения, чиито последствия не можеш да контролираш. Никакви! Още в края на XIX и началото на XX век тези азбучни правила са прилагани, например, в практиката на Италия, където политическата арена е била също толкова фрагментирана, колкото днес е българската. Един от най-дълго управлявалите министър-председатели на Италия, Джовани Джилоти, който е 5 пъти премиер в периода от 1882 г. до 1921 г., е превърнал тази центристка стратегия в политическо изкуство по онова време. В западната политическа теория неговият подход е обозначаван с термина „transformismo“. ГЕРБ обаче по една или друга причина, вероятно без дори да си дават сметка за това, изоставиха центристкия подход, който имаше потенциал да им донесе успех с първия мандат и разтресоха държавата със заявката за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев в разгара на преговорния процес. Очевидно не са преценили адекватно нито политическите реалности, нито последиците от такъв ход в ситуацията, в която се намират. В резултат – загубиха стратегическата инициатива и разколебаха подкрепата, която можеха да получат за правителство с първия мандат начело с Мария Габриел. Шансовете за това вече са минимални, а по-скоро – само теоретични. Сега остава да подкрепят правителство с мандата на ПП-ДБ и да му станат патерица, след което спокойно могат да се саморазпуснат. При евентуален трети мандат, те вече нямат да имат водеща роля.
Иначе разпадът в държавата е тотален. От това печели, разбира се, само евразийската колона.
Прочее, тези дни едно медийно участие на проф.дн Георги Близнашки, припомни една знаменита фраза на споменатия по-горе италиански премиер Джовани Джилоти, която на свой ред бях чел преди време на страниците на Wall Street Journal. След като се оттегля от активната политика, в едно журналистическо интервю го питат: „Трудно ли се управлява държава като Италия?“ Знаете ли какво отговаря опитният държавник, рвзочарован от възхода на италианския фашизъм, след като повече три десетилетия той е успявал да изолира от управлението и левия, и десния екстремизъм? Джилоти казва: „Въобще не е трудно. Но няма смисъл.“
