Замислете се върху това:
Хърватска иска да бори инфлацията и България иска да бори инфлацията, в един и същи момент когато влияят едни и същи фактори, войни, кризи, всичко е едно и също.
Хърватска създава сайт с цените на стоките в магазините и България създава сайт с цените по магазините.
Хърватска отчита на сайта КРАЙНИТЕ ЦЕНИ на стоките в магазините. Така всеки потребител вижда къде му е най-изгодно да пазарува и ако цените не отговарят има санкции. Тъй като всички магазини управляват електронно е ите си, не е никакъв технически проблем да се ъпдейтват непрекъснато. Сайтът работи прекрасно и върши своята работа.
В България сайтът отразява цените НА ЕДРО. Тъй като цените са на едно, всеки магазин си слага надценка и така сайтът не показва крайните цени и къде е по-изгодно за потребителя. Реално не се създава конкуренция защото всеки магазин може да има различна надценка и така крайната цена е различна. Сайтът не е посещаван от потребители защото няма реална полза за тях и инфлацията ни е изпусната.
Вижте как една и съща мярка се прилага в две държави и работи различно. Разликата е, че в България винаги се намира един корумпиран чиновник, който да пипне нещо уж дребно и да си прибере рушвета.
Има ли нещо, което не се разбира от примера?!
Е във всички сектори на икономиката е така. Тук винаги се намира един министър, който да вземе рушвета и да помогне на някой “бизнес”. Дали ще е регионалният Цеков, дали ще е на икономиката няма значение, корумпирани винаги се намират.
Борис Марков
