Почти всеки ден в Киев има момент, в който войната нахлува шумно в града. Тогава се появяват погребалните процесии, които се спускат по главните артерии на Крешчатик, централната улица на столицата. Движението спира. От високоговорителите се чуват историите на загиналите войници и звучи възторжена патриотична музика. След това колоните се отправят към площад „Независимост“ – мястото на многобройните революции в Украйна. Бойните другари на загиналите палят сигнални ракети и се сбогуват с тях. Забиват украински знамена в цветните лехи, които отдавна са се превърнали в полета от плат, жълто и синьо. През последните дни, когато руската офанзива в Донбас се засилва, церемониите са все по-чести.
През останалата част от деня животът в града се връща към нормалния си ритъм. Магазините работят, ресторантите сервират храна, а политиците клюкарстват. В момента се говори само за Доналд Тръмп и играта на изчакване. Дали новата му администрация ще се наклони на страната на Украйна или на Русия? Може ли той да наложи прекратяване на огъня? Ще последват ли избори? Засега киевските политици се интересуват от две дати: 20 януари 2025 г., датата на встъпване в длъжност на Тръмп, първият момент за евентуално прекратяване на огъня и отмяна на военното положение, и 25 май, най-ранната възможна дата за провеждане на избори.
Президентската канцелария отрича да се готви за гласуване. Повечето източници остават скептични, че това ще се случи. Това не е първият случай, в който украинската столица е залята от слухове. Съществуват въпроси, свързани с организацията и легитимността: как една разединена нация, която е във война, може да проведе избори? Освен това страната все още не е преживяла трудната според мнозина зима. „Участието в предизборна агитация в момента би било самоубийство“, казва депутатът от опозицията Ярослав Железняк.
Все пак изглежда, че е започнала някаква подготвителна работа. Регионалните избирателни щабове се мобилизират и започва работа по кандидатските листи. Представителите на един от вероятните съперници на Володимир Зеленски в президентските избори казват, че Украйна се нуждае от избори, но се притесняват да се изказват публично по тази тема, опасявайки се от ожесточена реакция от страна на президентската институция.
Ако изборите се проведат утре, Зеленски ще се бори да повтори успеха на съкрушителната победа, която си осигури през 2019 г. Почти три години след руската инвазия той вече не се възприема като безспорния военен лидер, какъвто беше в един момент. Вътрешните проучвания, с които „Иконъмист“ се запозна, показват, че той би се представил зле на втори тур срещу Валерий Залужни, другия герой от войната. Бившият главнокомандващ беше изпратен за посланик във Великобритания, след като миналата година имаше конфликт с президента. Той все още не е изяснил политическите си амбиции, въпреки че мнозина го призовават да се кандидатира.
Президентът се справя по-добре, когато е изправен срещу други опозиционни фигури, някои от които доста недолюбва. Но бивш колега на президента казва, че най-добрият му ход може да бъде да се оттегли независимо от това и да спази първоначалното си обещание да изкара само един мандат. „Зеленски има само един изход, за да се измъкне с непокътната репутация“, казва този източник. „Това е да проведем избори [без него] и той да влезе в историята като човека, който обедини нацията във войната.“ Алтернативата е да рискува да бъде свързван с военен крах или непълноценен мир.
Влошаващата се ситуация на фронтовата линия вече се отразява на обществото. Военният свещеник Дмитро Поворотни вижда това в новобранците, с които разговаря. „Има много немотивирани мъже. Те се бият, защото това е единственият начин да останат живи.“ Армията цензурира най-негативните новини, за да избегне разпалването на огъня у дома, казва той. Високопоставен военен служител е съгласен с това. Дори Зеленски е защитен от истината. „Дори не става дума за това, че го държат в топла баня, държат го в сауна“, казва източникът, използвайки местен идиом, за да подскаже, че президентът е бил изолиран от реалността от висшите си служители.
С наближаването на президентството на Тръмп Украйна се готви за промяна – това е единственото нещо, за което са сигурни, че ще се случи. По други въпроси служителите не са толкова уверени. Те са обнадеждени от новината, че Тръмп ще назначи двама относителни ястреби на важни външнополитически постове – Марко Рубио за държавен секретар и Майк Уолц за съветник по националната сигурност, но бяха обезпокоени, когато той обяви, че няма да има място за бившия държавен секретар Майк Помпейо, смятан за по-благосклонен. „Много негативно развитие“, казва един високопоставен служител в областта на сигурността. Сега притесненията са, че предложението на Тръмп към Украйна ще заприлича на нещо по-близко до идеите, представени от бъдещия вицепрезидент Джей Ди Ванс. Те по същество биха изключили членството в НАТО, като същевременно биха позволили на Русия да запази 18% от територията на Украйна, която понастоящем е окупирала.
Въпреки всички приказки в Киев и други столици за края на войната, повечето от тези, които прекарват време на фронтовата линия, разбират, че все още има много работа. Руският президент Владимир Путин държи инициативата и изглежда малко вероятно той да предложи прекратяване на огъня, докато не бъдат решени няколко битки. В Курахово руските сили превъзхождат украинските с поне шест към едно и украинското отстъпление оттам изглежда неизбежно. Украйна отстъпва в окупираната от нея руска Курска област, откъдето Русия се опитва да изтласка силите на ВСУ с помощта на хиляди севернокорейски военни. В Запорожка област също започват сражения, които според украинското разузнаване ще бъдат настъпление срещу столицата на областта – важен индустриален център. „Трябва да се работи в рамките на реалността“, казва отец Поворотни. „Не можеш да кажеш на войната да спре и да чака“, допълва той.
