Тежко самооризнание направи за себе си и.ф. главен прокурор на Републиката.
Искането на имунитет не означава присъда, означава възможност да се проведе обективно разследване, каза и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов пред журналисти на въпрос във връзка с поисканите депутатски имунитети.
Според него моментът за искане на имунитет трябва да е тогава, когато го изискват нуждите на самото разследване.
По повод предложението на Софийската районна прокуратура да бъде поискан имунитетът на депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Лена Бориславова, Сарафов каза, че тепърва ще го разгледа и ще се консултира с колегите си.
Борислав Сарафов определи ролята на главния прокурор в случая с имунитетите като „пощенска кутия“. „ Аз изпълнявам това, което поискат от мен колегите от съответните прокуратури и наблюдаващи прокурори“, допълни той. По думите му максималният срок, в който може да се разгледат документите за поискания имунитет, е един месец.
„Ако не поискам имунитет, когато от мен е поискано такова нещо и са налице основанията, това означава, че се изпада в едно положение на лично укривателство – тоест аз преграждам пътя към наказателно преследване спрямо някого“, обясни още Сарафов.
Според него политическата ситуация не предполага удобен момент за искане на имунитети. Изпълняващият функциите главен прокурор допълни, че пред прокуратурата има две възможности да поиска свалянето на защитата на депутат – единият е, когато назрее конкретният момент, както обясниха вчера от Софийската районна прокуратурата, а другият – независимо, че едно разследване е приключило, делото да се постави „на трупчета“ и да чака т.нар. от политиците подходящ момент. Това обаче може да бъда характеризирано като шантаж, смята Сарафов.
Той отрече да има избирателно правосъдие. Прокуратурата стана основна политическа дъвка, категоричен беше Сарафов. Прокуратурата е крайъгълният камък, около който се върти политиката на държавата, независимо кой е главният прокурор, каза още той и допълни, че със сигурност не прокуратурата е „препъникамъкът“ за развитието на обществото, за бизнеса, за икономиката, за селското стопанство, за образованието, за здравеопазването.
Деветото джудже запя песента на Гешев – от мен нищо не зависи, има си прокурори по преписките, бля, бля, бля, значи наближава краят му като на Гешев! Уплаши се прегрупиращият се!