Изказването на френския президент, че не е изключено в бъдещ момент да се стигне до разполагане на западни войски в Украйна, разтърси съюзниците от НАТО. Но според анализатори то има и друга последица и тя е, че думите му са създали нов разлом в отношенията с другата част от „мотора на ЕС“ – Германия.
Отказът на Макрон да изключи възможността в Украйна да бъдат изпратени западни войски разкри дълбоките противоречия с традиционния френски партньор Берлин, от които може да се възползва Русия, предупреждават експерти, цитирани от Франс прес.
Стопанинът на Елисейския дворец направи изказването след конференция на международни поддръжници на Киев, организирана в понеделник в Париж. Думите му предизвикаха острата реакция на канцлера Олаф Шолц, който заяви категорично, че „на украинска земя няма да бъдат разполагани войници нито на европейски държави, нито на НАТО“.
Дори само обстоятелството, че тези различия бяха изразени публично, говори за „катастрофалните“ последици, което ще имат те за отношенията между двете водещи европейски сили, отбеляза списание „Шпигел“.
Лидерите им можеха „просто да покажат решимост да подкрепят украинците, които се бият в окопите“.
„Вместо това канцлерът Шолц и президентът Макрон решиха да дадат гласност на съперничеството си“, допълни „Шпигел“, отдавайки този развой на егото на двамата държавни ръководители.
Открито демонстрираните различия са признак, че двустранните отношения се намират „на много ниско равнище“, каза пред Франс прес Рима Момтаз от Международния институт за стратегически изследвания.
Известният германски дипломат Волфганг Ишингер също изрази „дълбоко съжаление“, че връзките между Берлин и Париж са толкова неустойчиви, и то във време, „когато Европа е изправена пред най-тежката от години стратегическа, военна и политическа криза“.
„Ако Германия и Франция се карат и демонстрират несъгласие пред Русия, къде мислите, че в момента отварят шампанското? Със сигурност не във Вашингтон, не в Италия, а в Москва“, каза Ишингер пред вестник „Велт“.
НАРУШЕНО ЕДИНСТВО
Преди Макрон и бившият канцлер Ангела Меркел винаги се стремяха да показват единство, но откакто социалдемократът Шолц дойде на власт в Берлин през 2021 г. нещата не стоят така.
Между двете страни изкристализираха „фундаментални различия“, от които не остана незасегната темата за подкрепата за Украйна в битката ѝ с Русия, каза пред Франс прес Момтаз. „Но тези различия в крайна сметка се отразяват и на общото състояние на европейската сигурност“, допълни анализаторът.
Германският правителствен говорител Щефен Хебещрайт побърза да омаловажи споровете между двете страни с думите, че не е станало нищо „драматично“.
Но според анализатори и Берлин, и Париж носят вина поради стремежа си за себеизтъкване.
„Всяка от двете страни иска да покаже, че тя е най-способната и че тя е основната движеща сила – че тя е лидерът“, коментира „Шпигел“.
В понеделник Макрон опита да натрупа точки за сметка на Германия, отправяйки завоалирана критика към партньорите, които по думите му в навечерието на руското нахлуване са предлагали да помогнат „със спални чували и каски“.
Вместо ракети – каски от Берлин
Берлин беше осмян, когато предложи на Киев да достави не оръжие, а 5000 каски, докато Русия струпваше войските си по границите на Украйна. А когато инвазията вече беше започнала, Германия трябваше да бъде убеждавана от съюзниците да разреши предоставянето на танкове на Украйна.
Берлин отхвърля критиките, че не прави достатъчно, за да подкрепи Киев. Германия е на второ място по доставени оръжия на Украйна, като пред Федералната република по този показател са само САЩ, а Франция изостава много назад, сочат данните на Килския институт за световно стопанство.
Сега, когато в Конгреса на САЩ е блокирано приемането на законопроекта за нов пакет американска военна помощ за Киев, Шолц многократно призова европейските съседи да бъдат по-дейни в подкрепата за Украйна.
Репликите на Макрон имаха за цел да разсеят критиките към Париж и да покажат, че Франция е „добър съюзник на Украйна“, каза пред Франс прес Гаспар Шницлер от френския мозъчен тръст ИРИС. Подобна надпревара между съюзници „не води до нищо“, добави той.
Засега Париж не се отказва от изразеното от Макрон мнение за възможно бъдещо разполагане на войски, което по думите му създава „стратегическа неопределеност“, която е полезна, защото поставя руския президент Владимир Путин в положение да гадае какво ще направят съюзниците.
„Всяко затваряне на опция е от полза за Путин“, каза пред Франс прес неназован френски правителствен съветник.
„Ако спрем дотук, оставяме Путин с впечатлението, че сме слаби“, заяви пред Франс прес и френски дипломатически източник. „Тогава излиза, че сме способни само да подписваме чекове, да правим декларации и да пращаме оръжие, но не и сами да поемем рискове.“
В Русия думите на Макрон от понеделник очаквано бяха посрещнати остро, включително със закани и исторически препратки към разгрома на войските на Наполеон през 1812 г., отбелязва Ройтерс.
„Преди да прави подобни изявления, би било редно Макрон да си спомни как е завършил пътят на Наполеон и неговите войници“, написа в социалните мрежи председателят на Думата Вячеслав Володин.
НОВ ОТКАЗ НА БЕРЛИН ЗА ТАУРУС
Също в понеделник Шолц отново потвърди позицията на Германия, че тя няма да предостави на Украйна германските крилати ракети „Таурус“, от които Киев казва, че има остра нужда, отбелязва ДПА.
„Изненадан съм, че някои хора не се вълнуват, дори не се замислят дали това, което правим, няма да доведе до въвличането ни във войната“, заяви Шолц по време на организирана от ДПА ежегодна конференция на главните редактори на германските медии, състояла се в Берлин. „Става дума за наистина далекобойно оръжие. Това, което британците и французите правят по отношение на контрола на подбор на целите, не може да се направи от Германия. Всеки, който се е занимавал с тази система, знае това“, допълни той.
Канцлерът изрази изненада, че въпросът се повдига постоянно, допълвайки, че е „много раздразнен“ от „липсата на баланс“ между това, което в действителност е необходимо в момента на Украйна, и дебатите за именно тази определена оръжейна система.
БТА
