Галъп, агенция, която е изключително близка до Делян Пеевски, дава преднина на Илияна Йотова от 45% на 25% срещу Гюров и Кандев. Това е съотношение близко до 2:1, но със сигурност ще има втори тур, който ще бъде своеобразно продължение. Зсега старата Сглобка ГЕРБ – ДПС и ППДБ изглежда се надига от политическото гробище и ще се стреми изборите да бъдат добутани до дузпи, ако продължението на мача ще е в балотажа. Засега всички 26 останали кандидати видимо играят остро и негативно срещу фаворита за краен победител – настоящия държавен глава.
Илияна Йотова и Кирил Вълчев водят убедително в президентската надпревара с подкрепа от 44,9% сред избирателите. Това показва национално проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“, проведено в периода 26 септември – 6 октомври 2026 г.
На втора позиция, с 24,8%, се нареждат Андрей Гюров и Георги Кандев. Тяхната кандидатура се очертава като основен конкурент на водещата кандидатпрезидентска двойка и техен най-вероятен опонент при евентуален балотаж.
Вчера Пеевски образно отвори сергията за пазарлъка за втория тур и заяви, че ДПС ще реши кой да подкрепи чак тогава. Вчера по темата с Украйна и руските дронове на КСНС при президента Йотова партията на Пеевски стриктно бе в един проукраински отбор заедно с ГЕРБ и ППДБ, които стоят зад двойката Гюров – Кандев.
Данните очертават и друг важен фактор, според анализаторите: повече от половината от симпатизантите на ГЕРБ и ДПС – партии, които не участват със собствени кандидатури в президентските избори – по-скоро не възнамеряват да гласуват на 25 октомври, следвайки позицията на своите политически сили за неучастие в надпреварата. Това е значителен резерв от потенциални избиратели в контекста на ниската избирателна активност, поради което тяхната евентуална мобилизация на втория тур би могла да промени съотношението на силите и да повлияе на крайния резултат, подклаждат огъня на пазарлъка в началото на ноември хората на Пеевски.
Високо значение на предизборната кампания Всеки трети избирател – 34,7% – посочва, че формира окончателната си позиция именно по време на предизборната кампания. Това показва, че официалният период на политическа агитация не е просто формална фаза от изборния процес, а има реален потенциал да влияе върху нагласите и мобилизацията на значителна част от електората.
Сблъсъкът на политически послания, медийното поведение на кандидатите, представянето им в дебати, реакциите им при кризисни ситуации и директните срещи с гражданите могат да окажат съществено влияние върху динамиката на подкрепата. Макар към момента лидерските позиции да изглеждат устойчиви, кампанията запазва потенциал да промени дистанциите между отделни кандидати, особено в средната част на електоралното подреждане.
Костадин Костадинов и Петър Волгин са с подкрепа от 10,9%. След тях се нареждат няколко кандидатпрезидентски двойки, както следва: Иван Христанов и Стоянка Черкезова – 4,1%, Радостин Василев и Красимир Манов – 2,6%, Николай Ненчев и Цвета Кирилова – 2,1%, Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев – 1,7%, Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева – 1,6%.
Очакванията на „Галъп“ са за по-ниска избирателна активност спрямо последните парламентарни избори – между 2,3 млн. и 2,4 млн. гласоподаватели ще отидат до урните (около 36%). Над половината от твърдо решилите да гласуват избиратели – 52,8% – посочват, че са направили своя избор още преди началото на предизборната кампания, определяйки го като „традиционен“.
„Това свидетелства за наличието на устойчиви и лоялни електорални ядра около политическите сили, подкрепящи водещите кандидати. Този тип вот е сравнително предвидим и по-слабо податлив на краткосрочни събития в кампанията, включително – политически скандали, компромати или отделни медийни конфликти. Така твърдите ядра осигуряват базова електорална стабилност на кандидатурите, зад които стоят по-големите политически формации“, коментират социолозите на „Галъп“.
Сред изводите са, че в началото на кампанията президентската надпревара е структурирана около ясно изразен лидер и отчетлив втори претендент. Значителната дистанция между тях и останалите кандидатпрезидентски двойки, както и очакваната ниска избирателна активност правят балотажа с тяхно участие най-вероятния сценарий при настоящите електорални нагласи.
Същевременно данните показват, че резултатът от втория тур не може да бъде механично изведен от подкрепата на кандидатите на първия. Ключово значение биха имали поведението на избирателите на отпадналите кандидати, степента на мобилизация на партийните ядра, които остават извън активната надпревара на първия тур, както и способността на двамата финалисти да привлекат периферен и колебаещ се вот.
Националното проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“ е проведено в периода 26 септември – 6 октомври 2026 г. Изследването е на базата на направени 987 интервюта с пълнолетни граждани на България.
