Илон Мъск очаква клинични тестове върху хора на безжичния мозъчен чип, разработен от неговата компания "Нюралинк", да започнат до шест месеца, предаде Ройтерс. Фирмата вече изостава от сроковете, по-рано определени от предприемача.
Компанията разработва интерфейс за мозъчни чипове, които могат да позволят на пациенти с увреждания да се движат и да общуват отново, като Мъск добави, че ще се насочи и към възстановяване на зрението.
Базирана в района на Сан Франциско и Остин, щата Тексас, в последните години "Нюралинк" провежда тестове върху животни, докато чака одобрение от Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ, за да започнат клинични изпитвания при хора.
"Искаме да бъдем изключително внимателни и сигурни, че ще работят добре, преди да поставят устройство в човек“, каза Мъск по време на дългоочакваната публична актуализация на устройството.
Говорейки пред избрани гости в презентация в централата на "Нюралинк", продължило близо три часа, Илон Мъск подчерта скоростта, с която се разработва устройството.
"Напредъкът в началото, особено що се отнася до човешки същества, ще изглежда може би агонизиращо бавен", добави той.
Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ не отговори на запитване на Ройтерс за коментар.
Първите две приложения на устройството на "Нюралинк" при хората са насочени към възстановяване на зрението и ще позволи движението на мускули при хора, които не могат да го направят, обясни Мъск.
"Дори и ако някой никога не е имал зрение, роден е сляп, вярваме, че все още можем да възстановим зрението", каза той.
Първоначално събитието беше планирано за 31 октомври, но Мъск го отложи дни преди провеждането, без да посочи причина.
Последното публично представяне на "Нюралинк" беше преди повече от година, като включваше маймуна с мозъчен чип, която играеше компютърна игра, като мислеше сама.
Мъск, който ръководи производителя на електрически превозни средства "Тесла", космическата компанияа "СпейсЕкс" и социалната медийна платформа "Туитър", е известен с високите си цели като колонизиране на Марс и спасяване на човечеството.
Неговите амбиции за "Нюралинк" която стартира през 2016 г., са със същия мащаб. Той иска да разработи чип, позволяващ на мозъка да контролира сложни електронни устройства и в крайна сметка да създадат възможност за възстановяване на двигателните функции на парализирани хора и лечение на мозъчни заболявания като Паркинсон, деменция и Алцхаймер. Той също така говори за сливане на мозъка с изкуствен интелект.
"Нюралинк" обаче изостава от графика. През 2019 г. Илон Мъск каза, че се стреми да получи одобрение от регулаторите до края на 2020 г. След това заяви на конференция в края на 2021 г., че се надява да започне изпитания върху хора тази година.
Компанията многократно пропуска вътрешно определените крайни срокове, докато чака одобрение от Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ за изпитвания върху хора, казаха настоящи и бивши служители.
Мъск се обърна към конкурента "Синкрън" ("Synchron") по-рано тази година за потенциална инвестиция, след като изрази разочарование от служителите на "Нюралинк" за бавния напредък, предаде Ройтерс през август.
През юли "Синкрън" имплантира свое устройство при пациент в САЩ за първи път. Компанията получи регулаторно разрешение от американските власти за тестове върху хора през 2021 г. и извърши тестове върху четирима души в Австралия.
