Ина Ананиева увековечи името си в художествената ни гимнастика с успехите, които постигна като треньор на наш ансамбъл. Под нейно ръководство грациите ни взеха всички възможни титли от световни и европейски първенства, както и от Световни купи и Гран при и завършиха паметния си период на килима с бронзови медали на Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 година.
След Игрите в Бразилия Ина остана в любимия си спорт като треньор на подрастващи в „Левски-Илиана“.
В интервю за Efirbet.com Ина Ананиева говори за работата си с малките гимнастички и разкрива какво очаква от ансамбъла и двете ни състезателки в индивидуалната надпревара на предстоящото световно първенство в Япония.
Г-жо Ананиева, спортните фенове ще Ви запомнят като треньор на един незабравим ансамбъл, но след майчинството продължихте да работите само на клубно ниво. Каква е разликата?
Здравейте, да, така е. Много напрежение имах и огромна отговорност поемах с националния отбор и това бе нормално, когато работиш на високо ниво. Но всеки има някакъв предел и сили. Моите се изчерпаха до Олимпийските игри в Рио 2016 година. Затова взех и това решение да се оттегля. Това, което правя сега в клуба, ми доставя невероятно удоволствие. След всяко състезание съм затрупана с трогателни картички от малките ни гимнастички. Децата са много чисти и истински. Благодарят всеки път за това, на което съм ги научила и това ме прави щастлива. На клубно ниво отговорността също е голяма. Когато става въпрос за работа с деца, трябва да си отговорен и подготвен за това.
На какво учите най-малките си състезателки?
На много неща се опитвам да ги науча, но по-скоро уча и помагам на треньорите. Опитът, който имам от националния тим, се опитвам да го предам на треньорите в клуба.
Кое би Ви зарадвало повече – да постигате успехи с изградени гимнастички или да формирате такива, които след време да стигнат своя спортен Еверест?
Всяко нещо с времето си. Като млад треньор исках бързия резултат и бях нетърпелива. След това в националния отбор, разбира се, исках високи резултати, тъй като работех с изградени спортисти. А сега, бих искала да работя с малки деца и да следя тяхното развитие до техния връх в спорта.
Имате поглед върху талантливите гимнастички у нас, има ли сред тях такива, които да станат следващите ни златни грации?
Имаме невероятни деца във всички клубове в страната ни. Въпрос е на правилна работа. Трябва клубовете да дават подготвени състезателки за националните отбори.
Олимпийската титла на ансамбъла привлича ли още повече малки момичета към вашия прекрасен спорт?
Има голям интерес към нашия спорт, но не е от тази година. Това е страхотна политика на федерацията ни да популяризира непрекъснато художествената гимнастика.
Г-жо Ананиева, след дни започва световното първенство. Ще успее ли този ансамбъл да спечели единствената титла, която му липсва – световната в многобоя?
Ако играят без грешка, смятам, че могат да го постигнат.
Илиана Раева каза, че новите съчетания на диамантените ни момичета граничат с фантастиката. Ще могат ли за толкова кратко време момичетата да свикнат с тях и да ги изиграят, без да сбъркат?
Те вече го направиха на Гран при в Марбея. Остава да го повторят и в Япония.
Мислите ли, че ще са пределно мотивирани, след като не са минали дори 3 месеца от деня, в който сбъднаха спортната си мечта?
Разбира се. Спортисти на това ниво винаги са мотивирани, независимо от нивото на състезанието и какво са постигнали на предното състезание.
Очаквате ли съдиите да са безпристрастни към България, след като бяха атакувани от Русия след Игрите в Токио?
Смятам, че съдийството ще бъде обективно. Така че нашите момичета зависят от самите себе си.
В индивидуалната надпревара може ли Боряна Калейн да влезе в тройката и да спечели отличия на отделните уреди?
Боряна има потенциала и възможностите да се намеси в битката за медалите. Тя вече го показа тази година на Европейското първенство във Варна. Така че смятам, че има сили.
Възможно ли е дебютантката на Шампионат на планетата Татяна Воложанина да се окаже приятната изненада?
Когато си дебютант, някак си отговорността не е толкова голяма, защото очакванията към теб не са огромни. Именно такива състезателки поднасят най-големите изненади. Таня също е талантлив млад състезател и безспорно има бъдеще.
Весела Димитрова вече е подбрала момичета за следващия ансамбъл. Какво да очакваме от тях, след като последните ни два ансамбъла вдигнаха високо летвата?
Когато има резултати, и то не малки, очакванията винаги са огромни и това е нормално.
Бихте ли се завърнали един ден към работа с национални отбори?
Като треньор – не.
Какво искате да постигнете още като треньор и замисляли ли сте се докога смятате да практикувате тази професия?
Каквото исках да постигна като треньор, вече го направих и се чувствам напълно удовлетворена. Имам и други планове за в бъдеще, свързани с треньорската професия, но под друга форма.
