Цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени с индекса на потребителските цени, през август 2023 г. спрямо август 2022 г. (на годишна база) са по-високи средно със 7,8 на сто, докато спрямо юли 2023 г. (на месечна база) средното увеличение е от 0,6 на сто. Данните на Националната статистическа служба на Хърватия са потвърждение на тревожните прогнози, че ръстът на цените в страната продължава да се качва.
През юли ръстът на цените възлезе на 7,3 процента. Властите се опитаха да успокоят населението, че ако не друго, се вижда, че инфлацията е започнала да се забавя. Този аргумент пренебрегва факта, че юлското увеличение на цените се основава на миналогодишния юлски процент на инфлация от огромните 12,3 процента, точно както последната информация за повторно увеличената 7,8-процентна инфлация от август трябва да се тълкува като натрупване спрямо юлското увеличение на цените от 2022 г. с цели 12,8 процента.
Следователно Хърватия определено се тресе от подновена инфлационна драма, което може да се прочете от данните от юли и август за драстичното увеличение на размера на фискалните сметки, коментира хърватската медия jutarnji.hr.
Министърът на финансите Марко Приморац разкри в последното си интервю за Jutarnji, че фискалните сметки през юли и първата половина на август са нараснали с впечатляващия темп от 20 процента, което показва процъфтяващата хърватска туристическа икономика. Сега обаче възниква въпросът дали Хърватия трябва да предприеме национални мерки за ограничаване на растежа на цените, но не с административни постановления, които могат да застрашат основните функции на пазара, а с премерени мерки на икономическа политика.
Той е особено загрижен, че цените на храните и напитките продължават да се покачват драстично в Хърватия, което означава, че стандартът на по-бедните домакинства е подложен на най-голямо въздействие: „Разглеждайки основните компоненти на индекса, прогнозният годишен процент промяна за храни, напитки и тютюневи изделия е 10,1 на сто, за услуги 7,8 на сто, за промишлени нехранителни продукти 7,4 на сто и за енергия 4,3 на сто“, се казва в съобщението на Националната статистика.
По данни на Евростат инфлацията в Хърватия е втората най-висока в еврозоната (след инфлацията в Словакия) и възлиза на 8,5 процента. Разликата в сравнение с данните на Националната статистика и Евростат е, че Евростат измерва и влиянието на нерезидентите (туристите). С други думи, заедно със Словакия, Хърватия в момента има най-големия проблем с покачването на цените в еврозоната.
Социалните последици могат да бъдат тежки и дългосрочни. Отделен проблем е, че ЕЦБ няма да се интересува много от инфлацията в малка Хърватия, но ще следи тенденциите в други страни, когато решава дали паричната политика трябва да бъде допълнително затегната.
Obektivno.bg
