Георги Вулджев, Фейсбук
Още малко статистика и разсъждения при 99.94% обработени протоколи от ЦИК.
Ако вземем получените гласове за президент за някаква индикация и за мотивираната подкрепа за политическите формации, които застанаха зад съответните кандидати, можем да направим следните заключения.
Подкрепата за ПБ е паднала с най-много в абсолютен мащаб (като брой гласове) и в пропорционален (като % спад спрямо броя гласове получен на парламентарните избори през април). Прогресивна България печели 1.44 милиона гласа, резултатът на Йотова и Вълчев е с 916 хиляди по-малко или 63.4% спад.
Подкрепата за „Възраждане“ се е увеличила най-много в пропорционален мащаб. Костадинов и Волгин печелят 52 872 гласа повече отколкото Възраждане постига на изборите през април, което е увеличение с 38.3%.
Подкрепата за ПП+ДБ се е увеличила най-много като абсолютен брой гласове. Гюров и Кандев имат 77 081 гласа повече отколкото ППДБ постига на изборите през април, което е увеличение с 18.8%.
Подкрепата за „Не подкрепям никого“ е втората най-висока в пропорционален мащаб след тази на Възраждане. През април 50 733 души са избрали тази опция, а сега са със 16 590 повече, което е увеличение с 32.7%.
Последното си струва да се подчертае според мен, особено в контекста на рекордно ниската избирателна активност. Не само, че рекорден брой хора са решили да не гласуват на тези президентски избори, но дори сред тези, които са решили да гласуват, много повече са избрали целенасочено да не подкрепят никого, в сравнение с парламентарните избори през април.
Отвъд това, значителни политически размествания всъщност няма. Дори подобреният резултат за двойката на Възраждане е много по-нисък от подкрепата за партията в нейния пик през 2023 (350 хил.). Резултатът на двойката на ПП и ДБ също е много по-нисък от резултатът им тогава (621 хил.), в навечерието на прословутата „Сглобка“. Да не говорим за комбинирания резултат на ПП и ДБ през 2021 – над 800 хил.
Като цяло победители на тези президентски избори няма. Надпреварата е за най-малкия губещ.
Интерпретацията на случилото се като „вот на недоверие“ срещу управлението на „Прогресивна България“ е несериозна с оглед на ниската активност и самия резултат. За да е адекватно сравнението с 2016 – единственият случай когато резултат на президентски избори е бил интерпретиран така – избирателната активност трябваше да е над 50% и кандидатът подкрепен от управляващата партия да изостава още на първи тур. Много различна ситуация.
Разбира се, с оглед на ниската активност и все пак слабото представяне на Йотова спрямо очакванията, обратната интерпретация (вот на доверие за управлението) също би била несериозна.
Правилната интерпретация – много шум за нищо.
Георги Вулджев
Слави Василев:
“За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява.
Ниската избирателна активност се дължи на това, че настоящият премиер е бившият президент. Държавата е в сигурни ръце и за много хора очевидно няма особено значение кой ще бъде титулярът на „Дондуков“ 2. Всеки друг анализ е празнословие.”
Слави Василев, депутат от ПБ, фейсбук
