Интервюто на Tucker Carlson с Путин, което успя да предизвика нервни тикове сред прогресивната общественост, още преди да се появи, е вече факт. За 20 часа то набра над 140 милиона гледания само в X (Twitter), без да отчитаме всички останали платформи – четири пъти повече отколкото Оскарите и Грами взети заедно (Оскарите – 19 милиона, Грами – 17 милиона).
Интервюто започна с половинчасов напоителен исторически екскурс, разпрострян от времената на Рюрик до нашето съвремие, който беше поднесен без предварително подготвени бележки. Такова подробно историческо изложение би изглеждало досадно и дори безсмислено, ако във връзка с него Путин не беше поставил няколко акцента. Поантата – до болшевиките, украинска държава и държавност не са съществували под никаква форма, а Украйна е изкуствено създадена държава, формирана по волята на Ленин и Сталин. По този начин той засегна един от най-неудобните въпроси, свързан с факта, че най-големите и най-последователни украинизатори на Украйна са болшевиките. Именно съветската власт създава необходимите условия да бъде укрепена и разширена украинската идентичност, включително и чрез придаване към Украйна на исторически руски земи.
Особен акцент беше поставен върху периода след разпадането на СССР. Путин за пореден път напомни за неизпълненото от НАТО обещание алиансът да не се разширява на изток, нарече Майдана от 2013/14г. „държавен преврат“ и не пропусна да спомене, че по думите на самата Меркел, Западът не е имал никакво намерение да спазва Минските споразумения. Позова се на информацията предоставена от украинския политик Давид Арахамия, според когото “Бяхме готови да подпишем мирно споразумение с Русия, но ни разубедиха и ни казаха, че е по-добре да продължим да воюваме”, като обвини Запада в провала на Истанбулското споразумение.
На въпросите, свързани с вероятен военен конфликт със страните от НАТО Путин отбеляза, че Русия няма териториални претенции към страни членки на алианса. Все пак беше напомнено, че подобен сблъсък би ескалирал в ядрена война, която би била безсмислена.
На няколко пъти подчерта готовността на Русия за мирни преговори, но даде да се разбере, че те ще бъдат провеждани при по-тежки условия, поставени от руската страна. При всички положения, ще бъдат съобразени с актуалния териториален контрол, осъществяван от руската армия. Изискванията за денацификация и неутрален статус на Украйна също остават в сила. И нещо интересно – каза, че забелязва желание сред западните страни такива преговори да започнат.
Това, накратко, са основните акценти от двучасовото интервю, което, в интерес на истината, не каза нищо ново. Е, да, Путин изглеждаше удивително добре за умрял от месеци човек, а паралелът с американския президент, който ту се ръкува с въздуха, ту пада по стълби, ту бърка Митеран с Макрон, или президентите на Мексико и Египет, е доста тъжен.
За мен, обаче, централният момент е друг. А именно: Защо цялото “прогресивно човечество” се страхува толкова много от това интервю? То не бяха писъци, крясъци, клетви, заклинания, предупреждения и обвинения. Та дори всяка еснафка от центъра на София се почувства длъжна да сбръчка гнусливо елитарния си нос и да информира официално света, че Карлсън не й е „на нивото“? Защо е тази истерия? Господи, нали става дума за треторазряден полужурналист и интервюто му с един напълно изолиран от света диктатор, който краде чипове от перални? Какво въздействие и каква тежест би могло да има при това положение?
Или може би тези 140+ милиона гледания, които растат с минути, не ви дават покой, любими мои защитници на плурализма и свободата на словото? Осъзнаването на факта, че работата на един човек, когото ловко успяхте да дискредитирате, се радва на много повече внимание и доверие от собствените ви безмозъчни пасквили? Осъзнаването на факта, че Тъкър даде на аудиторията си нещо, което представлява фундаментален стандарт в сферата на журналистиката – възможност да бъде изложена другата гледна точка. И о, ужас – без прекъсване, без надвикване, без налагане на манипулативни дискурси, без идеологически рамки.
Разбирам ви и ви съчувствам. Вие така не можете.
И накрая, няма как да не цитирам бившия съветник на Зеленски – Алексей Арестович. Интересно, че дори на него – яростния русофоб и враг на Русия, му е дошло до гуша от фалшивия либерален вой и така досадното пресоляване на манджата, щом публикува следния статус:
„Инструкции как да гледате интервюто на Тъкър Карлсън с Путин:
- Не забравяйте да напишете, че ви се е повръщало. Преди, по време и след интервюто;
- Задължително напишете, че не бихте го и погледнали, но сте специалист и това е ваша професионална отговорност;
- Не пропускайте да отбележите, че Путин е глупак, неговите изказвания не значат нищо и затова сте прекарали два часа от живота си, за да докажете всичко това внимателно с молив в ръка;
- Не забравяйте да напишете, че Путин изразява изключително вредни мисли, които трябва да бъдат забранени, за да не увреждат съзнанието на хората, и затова пишете този пост сега, за да кажете на хората подробно какви глупости е казал там;
- Също така трябва да напишете „Путин“ с малка буква и че „…той вече е умрял“. Всички правят това и вие трябва да го правите, в противен случай може да ви обявят за недемократичен.
И не забравяйте точка шест: - Отидете до огледалото, погледнете в очите си и бавно кажете: „Аз съм едно тъпо копеле, неспособно просто да споделя мнението си без огромна купчина фалшиви, противоречиви самооправдания.“
Ирини Зикидис, фейсбук
