Излезе решението на КС относно президентския имунитет. Още на 27 януари т.г., след внавясе на тълкователното искане на главния прокурор, изтъкнах в медиите относно чл. 103 от Конституцията:
“В него понятия като „държавна измяна”, „нарушение на конституцията”, които са от категорията на политическите престъпления от най-висш ранг, не са изяснения нито на конституционно, нито на законодателно равнище и в този смисъл едно тълкуване на КС ще внесе яснота. Относно имунитета – при президента имаме функционален и абсолютен имунитет. Тоест за действия при и по повод изпълнение на служебните функции, не се търси отговорност и той не може да бъде свален, освен в двете изключения – държавна измяна и нарушения на Конституцията”.
Днес, 30 юли, Конституционният съд оповести своето тълкувателно решение, което очаквано потвърди безспорната теза за имунитета на президента и вицепрезидента. По-важното е, че очерта ясно обхвата на понятията “държавна измяна” и “нарушение на конституцията” и по този начин отстрани всички възможни неясноти или спекулации по темата. Това е добре за конституционния ред и върховенството на закона.
Предстои да се оповестят мотивите към решението, които са важни с оглед прилагането му, но и от публикувания към момента диспозитив става ясно следното:
1. Конституционното понятие “държавна измяна” не е идентично с наказателноправното понятие “измяна”, а по-широко и обхваща всички престъпления по глава първа от Особената част на НК “Престъпления срещу Републиката” (т.е. освен измяна, също и предателства, шпионство, диверсия, вредителство и пр.)
2. Конституционното понятие “нарушение на Конституцията” може да включва извършване на престъпления извън глава първа от Особената част на НК или други актове и действия, които не са престъпления: примерно – отказ да обнародва приет закон след преодоляване на президентско вето, отказ да издаде указ за назначаване на председателите на ВКС, ВАС или на главния прокурор след повторно направено предложение от ВСС и пр.
3. Отговорността по т. 1 и 2 е политическа. Преценката дали е налице “държавна измяна” или “нарушение на Конституцията” се прави от Народното събрание по пътя на т.нар. импийчмънт и се решава от Конституционния съд.
4. При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване (чл. 103, ал. 5 КРБ) НЕ препятства започването на наказателно производство. Такова може да бъде започнато, но срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат повдигнати обвинения. По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи. Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.