Знам, че се изтърках да повтарям, че „Демографията е съдба“, но това просто е вярно. И дава далеч по-ясна картинка на световните събития.
През последните дни не престанах да слушам твърдението, че над палестинците се бил извършвал „геноцид“. Масово се споделя една карта, която трябва да покаже как (в зелено), арабите губят територия през годините и това изглеждало, един вид, като заличаване от страна на Израел.
Демографските данни показват съвсем различна картинка.
Крайната цел на един геноцид е дадената група да изчезне. Да не съществува. Подложени ли са палестинците на геноцид?
През 1970-та година арабите в „Западния бряг“ са 690,000, в Газа – 340,000, а вътре в Израел – 450,000. Общо около 1.5 милиона.
Днес арабите в „Западния бряг“ са 2.7 милиона, в Газа – 2.3 милиона, а вътре в Израел – 2 милиона.
От 1.5 милиона души през 1970-та, арабите в Израел, Газа и Западния Бряг днес наброяват над 7 милиона. От 1.5 милиона – 7 милиона. За половин век.
Арабите под директната власт на Израел вътре в страната са се увеличили над 5 пъти, преминаха 20% от населението на страната и продължават да се увеличават и като брой, и като процент. До степен, до която в Израел отдавна съществуват сериозни притеснения, че евреите може да станат малцинство.
Това, дами и господа, по никакъв обективен критерии не влиза в графата „хора, подложени на Геноцид“. На репресия, на окупация, на каквото друго ви хрумне – може, ама не и на Геноцид, така че не повтаряйте тази глупост.
През последните 50 години арабите в „Палестина“, за които толкова плачете, са станали от 1.5 милион души – над 7 милиона. Българите, за същият период от време сме станали от близо 8 милиона (изключвам турците и ромите) – около 4.5 милиона днес.
Някак си не ми се ронят сълзи и късат ризи за хора, които са се умножили по 5, докато собственият ми народ се е свил наполовина.
Кристиян Шкварек
