Определени ситуации са родили израза, че някой има „подранила Коледа“ или иначе казано, извлича дивиденти от дадено събитие. Например точно сега, когато мъж, лекар по професия, се вряза с колата си в тълпа от хора на коледния базар в Магдебург. Засега се говори за петима загинали и двеста ранени. Съвсем логично е да се попитате защо някой би празнувал това?
Имаше причини, поне две. И за двете страни на барикадата на културната война, която се разпали в западните общества. Едната страна вече имаше „подранила Коледа“ в петък вечерта, когато стана ясно, че нападателят е от Саудитска Арабия (живее в Германия от почти двадесет години, от 2015 г. е получил убежище), следователно е мюсюлманин.
Това наля вода в мелницата на предизборната кампания (германците ще гласуват предсрочно след два месеца), на противниците на масовата миграция и на дебатите в чешкия интернет. Това беше поредното и силно доказателство, че политиката на Ангела Меркел се провали. Че Германия не може да се справи с наплива от мигранти и бежанци от Близкия изток. Че лозунгът на канцлера „Можем да се справим“ не работеше тогава, не работи и сега.
Но това е доказателство, че и отиващото си правителство на Олаф Шолц „не може да се справи“. В Германия добре се помни как вътрешната министърка, Нанси Фейзър, от самото начало твърдеше, че основната заплаха – без да споменава ислямизма и мюсюлманите – е крайната десница. А именно политическата партия „Алтернатива за Германия“, но в прогресивната половина на Германия е достатъчно просто да се каже дясното. Самото то като израз в прогресивните среди олицетворява екстремизма, фашизма и дори нацизма.
Така че „подранилата Коледа“ в петък вечер се състоеше от установяването, че ако нападателят е мюсюлманин, всички тези аргументи стават нищожни. В стил: видяхте ли, казахме ви.
Дясното като заплаха
Но нека бъдем внимателни. Още в събота сутринта беше публикувано, че Талеб А., както властите наричат нападателя, наистина е родом от Саудитска Арабия, така че той наистина е мюсюлманин, но в същото време е и твърд борец срещу ислямизма. Заради това емигрира в Европа. Нещо повече. Стана ясно, че той симпатизира на политическите сили, борещи се срещу ислямизма и масовия приток на мигранти от мюсюлманския свят в Европа. И тъй като в Германия няма друга политическа сила с такава програма, освен „Алтернатива за Германия“, Талеб А. логично им симпатизира.
И в този момент „подранила Коледа“ дойде и за другата страна от обществената барикада, прогресивните сили в Германия и в чешкия интернет. Виждате ли, обобщиха те, нападателят не е ислямист, да не говорим за джихадист, а крайно десен, продукт на нашия местен (разбирайте немски, бял) екстремизъм.
От този аргумент някакси следва, че министърката на вътрешните работи, Нанси Фейзър, е права. Че заплахата наистина не са мюсюлманите, а местните – немски, европейски чешки – крайно десни. И че тези, които предупреждават за масовото навлизане на мюсюлмани, де факто лъжат. Което, разбира се, е демагогия. Това отговаря на законите на културните войни или предизборните кампании. Стига се до ситуации, в които всяка една подробна информация се превръща в абсолютна истина, за която човек трябва да се бори. Но това не кореспондира с реалността.
Кое е по-важно – да защитим исляма или да защитим жените?
Реалността обаче не може да бъде обобщавана и оценявана въз основа на единична атака, въпреки че най-често се прави точно това. Особено при мащабни атентати като убийствата в редакцията на „Шарли ебдо“ или в клуб „Батаклан“ (Франция), или на коледния базар в Берлин преди осем години. Но като цяло атаките не могат да бъдат оценявани според това как нападателят изглежда на едната или другата страна. Но не това е смисълът на културните войни, нали така?
Нека да си припомним октомври 2019 г., когато десният екстремист Стефан Балие нападна синагога в Хале, Германия. Той не влезе вътре, но уби две случайни жертви отвън. Още тогава прогресивните сили ликуваха. Техният аргумент беше, че основната заплаха за евреите не са мюсюлманите, а местните десни. Но дори и тогава имаше ефективен контрааргумент срещу тезата им. Манфред Герстенфелд, бивш ръководител на отдела за антисемитизъм в ерусалимския мемориал Яд Вашем, написа, че всички антисемитски убийства в Европа от 2000 г. насам са били приписани на мюсюлманите. Балиет свидетелства, че от октомври 2019 г. това вече не е така, но не се отрече от предишните си твърдения, за основната роля на мюсюлманите в антисемитизма.
Но това не промени позициите на двете страни в културната война. Ситуацията е направо трагикомична. Талеб А. – според списание „Der Spiegel“ – е бил активист, който е съветвал жени от Саудитска Арабия как да стигнат до Запада, свят, свободен от религиозни правила. Така че от гледна точка на традиционния либерализъм и феминизъм, той е бил от правилната страна на барикадата.
Но според прогресивното разбиране на либерализма и феминизма, той е бил от грешната страна на барикадата. „Той разпространяваше екстремистки възгледи срещу исляма в социалните мрежи“, пише чешка феминистка авторка. Какво ли я е накарало да каже това? Фактът, че е помагал на свободолюбивите жени от Саудитска Арабия? Излиза, че в прогресивната визия на света защитата на исляма е по-важна от защитата на жените.
Да не рамкираме ситуацията спрямо собствените ни възгледи
Престъпления като това в Магдебург в петък вечер се случват от време на време. Нека се опитаме да не се поддааваме на барикадната битка на културната война, когато ги анализираме. „Не правете Коледа“ от това дали тази или онази информация налива вода в нашата мелница.
Не е нужно да сте експерт в областта на сигурността, за да си създадете груба обща картина на ситуацията. Подробна информация на ислямистките атаки в Европа през последните тридесет години може да бъде намерена в интернет. И тя освен всичко друго показва, че в Германия е имало десет атентата преди този в Магдебург в петък. Заплахата остава, въпреки че намаля през последните години. Рамкирането на нападателя от Магдебург – независимо дали е мюсюлманин или десен – не променя статистиката.
Източник: lidovky.cz
