Според Маркет линкс Румен Радев е единственият партиен лидер и политик у нас с положителен рейтинг, а доверието в Радев е ПЕТ пъти по-високо от това на всеки друг партиен вожд. ПЕТ пъти! Съотношението е 50 на 10 или погром на спортен език.
Забележете мижавите рейтинги и мижавото доверие в новия лидер на ДСБ Радан Кънев, който е навигиран от Бойко Борисов и пикира от Брюксел наново в българската политика, на другите “лидери” на ППДБ и на самия Бойко Борисов.
Дори според бойко борисовата агенция Маркет линкс на бившия му секретар в кабинета и личен социолог и астролог Румяна Бъчварова – рейтингът на партията на Румен Радев остава три пъти по-висок от този на ГЕРБ на Бойко Борисов. 39% на 12% или много повече от ТРИ пъти по-голям.
Всичко това въпреки организираната и добре платена медийна истерия срещу новото правителство, което дойде на власт преди по-малко от два месеца
Обяснението е просто. Истерията на Борисов и жълтопаветните полезни негови идиоти работи изцяло за Румен Радев, който няма свои медийни канали. Всички медии – телееизи и сайтове, работят под контрола на Борисов и неговия помощник Галя Прокопиева, но всъщност вдигат рейтинга на Радев и на неговото правителство, защото ретранслират неговите тези до широката публика.
Това, което Радев не му е удобно да каже за себе си в прав текст, го прави Бойко Борисов с неговия хор от мисирки в нюзкурниците.
Така до избирателите стига новината, че Румен Радев е против войната в Украйна и против участието на България в тази война. Това се харесва на 90% от българите. Същевременно до тях стига новината, че Борисов и неговите помощници от ППДБ са от желаещите войната да продължи до последния украинец и с участието на България в нея.
Същите медийни канали на Борисов вчера показаха неговата истерия и кресчендото му за американските самолети в България. През медиите на Борисов и Капитал вчера публиката видя как ГЕРБ и ПП ДБ избягаха позорно от залата в парламента и отказаха да подкрепят или въобще да имат позиция за приемането на самолетите от САЩ в България. Голяма позиция на истински мъже, няма що!?
Затова и 10-те % от българите, които искат да сме в Коалицията на желаещите вече са разколебани за позициите на старата Сглобка ГЕРБ – ППДБ.
Социологията на ППДБ само предващава краха за Сглобката ГЕРБ – ППДБ на изборите на есен. На тях тези, които са против войната в Украйна – Илияна Йотова и Румен Радев, ще спечелят още на първия тур в съотношение 3 към 1 изборите за президент срещу кандидата на сглобкаджиите и войнолюбците гологъзи ястреби, които се въртят като помияри около държавната софра и искат войната да продължи.
Как Радев и Пеевски ни вкараха във война, или Песимистична теория за нашия народ
Недялко Недялков Юли 22 2026, 16:52 120999 прегледи Политика
Как Радев и Пеевски ни вкараха във война, или Песимистична теория за нашия народ
Горчива реалност.
– Румен Радев и коалиционният му партньор Делян Пеевски ни вкараха в неформална война с Иран. „Прогресивна България“ и ДПС гласуват заедно и за всичко. Днес дори си избраха общ шеф на ДАНС. Приеха си и общ държавен бюджет. Вместо да прати в затвора Пеевски, Радев гласува с него.
– Мишоците от ГЕРБ и ППДБ се скриха от вота и не влязоха в зала. Интересно, за какво точно им плащаме заплатите?
– Управляващото мнозинство ПБ – ДПС се изплю върху подписката на жителите на Безмер и декларацията на кметовете на Ямбол, Стралджа, Елхово, Тунджа, Болярово срещу дислокацията на американските самолети.
– Местните имат право да бъдат само разходен материал, не и право на мнение.
– Потресаващото слагачество на определени депутати от ПБ (тип Малкия Мраз, Петър Витанов и Антон Кутев) спрямо Румен Радев е нещо, което не съм виждал от комсомолските си години. Слушам ги и чак ме хваща срам, заради самите тях. Че са живи и че им се налага да гледат семействата си в очите.
– Да, всички тези са потомствена и оджендърена червена аристокрация с ченгеджийска закваска. Това е диагноза, начин на мислене. Партията на Радев е култ на пребоядисани комунисти, перестройчици, седесари, царисти по модела на ГЕРБ и ИТН.
– Срам ме хваща и от празния площад пред парламента по време на гласуването. Три бойни дами, неуморимият Росен Миленов с мегафона, писателят Добри Божилов, доц. Георги Димов и…моя милост. Толкоз, два дни поред. Това за мен е реквиемът на българското гражданско общество.
– Не ме разбирайте погрешно, моля! Не се изтъквам, не се изкарвам герой, не съм направил нищо особено. Напротив, направих най-нормалното, най-логичното, най-естественото. Онова, което според мен трябваше да направи всеки притеснен за децата си българин. Във война ни вкарват, ей, не е шега…
Да бяхме реагирали мощно, можеше и да се изпопритеснят. Да бяхме продължили с протестите за лева, можеше и да спрем еврото.
– Знам, всеки си има оправдание. Едни се страхуват, други ваканцуват, трети боледуват, четвърти ни смятат за луди и лузъри, пети са от провинцията или на работа, шести не могат да ме понасят, седми не могат да понасят изброените по-горе, а осми удобно и анонимно предпочитат да се изявяват само в социалните мрежи…Това го разбирам. По-лошото е, че на огромното мнозинство изобщо не му пука и дори не знае какво е било гласувано днес в Народното събрание. Ето това стадно невежество, тази безпросветна апатия ще ни погуби, тя е по-опасна от бомбите.
– Изпокриха се и мнозина мои „съмишленици“, които в момента се издокарват пред новата власт в очакване да бъдат трудоустроени. Те не искат да си развалят отношенията с Радев. Конформизмът е детската болест на българския национализъм.
– И две добри новини, за десерт. Радев и марионетката му Йотова в този момент загубиха президентския вот. От тях се отвратиха дори и най-радикалните им привърженици. Второ, аз пак бях на поста си, както през далечната пролет на 1999 г., когато протестирах срещу американските бомбардировачи за Белград. И после, когато протестирах срещу разрушаването на Паметника, антибългарската пиеса в Народния театър, убийството на лева.
– Все изгубени битки и каузи, нали? Може да се посмеете. Аз не съжалявам и ако всичко можеше да се повтори, пак така щях да постъпя.
– И винаги се сещам за непрежалимия Иван Радоев: „Като не успях да бъда Джордано Бруно, поне да си остана Цеко Цеков!“ Да му мислят всички, които измениха на себе си.
– Дали е бил прав Иван Хаджийски, като е озаглавил изследването си „Оптимистична“, а не „Песимистична теория за нашия народ“?