На срещата в Доха присъстваха шефът на ЦРУ Уилям Бърнс, ръководителят на Мосад Давид Барне. Катарският премиер Мохамед бин Абдулрахман ал Тани бе посредник между тях и лидерите на „Хамас“.
Логиката „колкото повече – толкова повече“, която досега направлява преговорите за освобождаването на заложниците, продължава да има силен ефект както за Израел, така и за „Хамас“, пише в. „Вашингтон пост“. Според източник на изданието, запознат с консултациите в Катар, макар и да няма окончателни ангажименти, „и двете страни имат желание“ да сключат споразумение за освобождаване на всички израелски пленници. В замяна на това се очакват по-дълги паузи в бойните действия, освобождаване на повече палестинци от израелските затвори и увеличаване на хуманитарната помощ за палестинците в Газа.
Според източника на „Вашингтон пост“ във вчерашните преговори са участваи същите страни, като тези на 8 ноември, когато бе постигнат пробив, довел до първото освобождаване на заложници. Катарците отново поискаха от ръководителите на „Хамас“ да представят условията си за освобождаване, след това ги споделиха с шефа на Мосад, който от своя страна подробно изложи израелските изисквания, разказва анонимният източник.
Преговарящите се споразумяха, че в бъдеще ще бъдат пуснати на свобода следните групи заложници: мъже, които са твърде възрастни за военна служба в запаса, жени военнослужещи, мъже резервисти и мъже на активна военна служба. Освен това „Хамас“ трябва да предаде на Израел телата на загиналите пленници, разказва още източникът на американския вестник. Лидерите на палестинската ислямистка групировка изразиха „готовност да преговарят по всички пет категории“, каза още източникът. Той добави, че все още не са уточнени параметри, като например колко пленници от Газа ще бъдат освобождавани всеки ден, за колко палестински затворници ще бъдат разменяни и какво количество хуманитарна помощ ще бъде изпращана анклава.
Ако освобождаването на заложници продължи и обхване пленените от „Хамас“ военнослужещи, преговарящите страни неизбежно ще се изправят пред въпроса дали след това ще бъдат подновени сраженията. Това е най-сложният въпрос, посочва „Вашингтон пост“.
Израел все още казва, че ще продължи военната си кампания в Газа, докато не унищожи „Хамас“. Палестинската групировка обаче иска да оцелее както физически, така и политически. Трудно е да се види възможност за компромис, обобщава „Вашингтон пост“.
В. „Ню Йорк таймс“ прави по-подробна равносметка на перспективите пред двете страни след вчерашните преговори в Доха. Според изданието новото примирие носи краткосрочни ползи както за Израел, така и за „Хамас“, но същевременно увеличава съмненията кога и дали изобщо израелската армия ще продължи инвазията си в палестинския анклав.
Новата договорка за спиране на огъня породи очакването, че ще последват още подобни ходове. Но ако това се случи, външният натиск върху Тел Авив вероятно ще се засили, прогнозира вестникът. Към израелските лидери ще се отправят призиви за постоянно спиране на огъня, а в собствената им страна ще се чуват искания за подновяване на бойните действия, унищожаване на „Хамас“ и гарантиране, че всички израелски заложници ще бъдат освободени, смята още „Ню Йорк таймс“.
Кратките паузи в сраженията позволяват на „Хамас“ държи контрола върху по-голямата част от Газа по-дълго време и да прегрупира и пренасочва бойците си. За Израел всяко удължаване на примирието води до освобождаването на още заложници, а жителите на палестинския анклав получават по-големи количества хуманитарна помощ. Но колкото по-дълго продължава тази динамика, толкова по-голяма е главоблъсканицата за Израел, пише още американското издание.
Всеки път, когато Израел освободи от затворите си палестинци в замяна на заложници, нараства и популярността на „Хамас“ на Западния бряг, откъдето са повечето палестински затворници. „Израел е изправен пред истинска дилема. С всяко освобождаване на заложници Хамас държи в ръцете си образно казано камшика на израелските емоции. В крайна сметка Израел ще трябва да реши дали да освободи още заложници, или да попречи на „Хамас“ да диктува настроенията в страната“, смята израелският политически анализатор Аншел Пфефер, цитиран от „Ню Йорк таймс“.
Британският в. „Гардиън“ публикува писмо до редакцията, изпратено от Аман Бхимани – американски гражданин с мюсюлманско вероизповедание, който предлага решение на този проблем. „Решението е да продължим да говорим за мир и помирение, да сложим край на токсичните идеи и да не им позволяваме да пускат корени“, пише Бхимани. „Аз като мюсюлманин с леви политически убеждения съм наблюдавал как, за да подкрепят каузата си за свобода на Палестина, „прогресивните“ игнорират тегобите на евреите. Но подобна линия на мислене противоречи на прогреса и е причина за изолирането на Израел. А това от своя страна подхранва радикалните действия, предприети от израелските власти. Толерантността трябва да е универсална, понеже и омразата е универсална. Всяко нещо, което се отклонява от защитата на двата народа, гарантира тяхното унищожение“, предупреждава читателят на „Гардиън“.
NT Times, Guardian, Washington post
Превод: БТА
