С кончината на папа Франциск, обявена днес от Ватикана, Римокатолическата църква започва поредица от традиционни ритуали, бележещи края на едно папство и началото на ново, дава справка Ройтерс.
Повечето ритуали се направляват от устава Universi Dominici Gregis („Цялото Божие паство“), одобрен от папа Йоан Павел Втори през 1996 г. и преминал редакция при папа Бенедикт Шестнадесети през 2007 и 2013 г.
Кардинал, познат като камерарий (или камерлинг), в момента ирландско-американския кардинал Кевин Фарел, ще направлява ежедневните дела на наброяващата близо 1,4 млрд. вярващи Римокатолическа църква по време на периода, познат като „празен престол“.
Той официално потвърждава смъртта на папата – лесен въпрос в днешните дни, изискващ присъствието на лекар и смъртен акт. До средата на ХХ век това се прави ритуално с трикратно почукване със сребърно чукче по челото на папата.
Камерарият и тримата му помощници, избрани измежду кардиналите по-млади от 80-годишна възраст, познати като кардинали електори, решават кога тялото на папата да се постави в базиликата „Свети Петър“, за да може обществото да изрази почитта си.
Те също така се уверяват че „Рибарският пръстен“ на папата и неговият оловен печат са счупени, така че никой повече да не ги използва. Не се извършва аутопсия.
Камерарият заключва и запечатва личните покои на папата. В миналото това са апартаментите на Апостолския дворец, но Франциск живееше в малък апартамент в къщата за гости на Ватикана „Санта Марта“.
Камерарият и другите кардинали не могат да вземат важни решения, влияещи на Църквата или да променят доктрините ѝ. Ръководителите на повечето отдели във Ватикана подават оставка, докато новият папа не ги замени или не ги утвърди отново на постовете им.
Траурните ритуали продължават девет дни, като датата на погребението се решава от кардиналите. Според „Цялото Божие паство“ те трябва да започнат между четвъртия и шестия ден след смъртта.
През 2024 г. папа Франциск, който избягваше голяма част от помпозността и привилегиите като ръководител на Римокатолическата църква, промени и опрости ритуалите при папските погребения.
Все пак се очаква заупокойната литургия да се проведе на площад „Свети Петър“, но ще бъде различна от тези при предишните папи. Франциск поиска да бъде погребан в римската Базилика „Санта Мария Маджоре“, за да бъде близо до любимата си икона на Богородица.
Франциск също така е поискал да бъде погребан в прост дървен ковчег, за разлика от предшествениците си, които бяха погребани в три затворени един в друг ковчега, направени от кипарис, олово и дъб. Той е помолил тялото му да не се поставя върху висока платформа или катафалка в „Свети Петър“ за излагане пред посетителите, както при предишните папи.
След смъртта на папата кардинали от цял свят се запътват към Рим. Те провеждат ежедневни срещи, познати като общи конгрегации, за да обсъждат църковните дела и да представят характеристиките, които според тях папата трябва да притежава.
Кардиналите над 80-годишна възраст може да участват на общите конгрегации, но не са допускани на конклава за избор на нов папа, който е събиране на кардинали под тази възраст. Много от обсъжданията са под формата на лични разговори между отделните кардинали.
По традиция преди началото на конклава се спазва 15-дневени траур. Преди да се оттегли от поста си през 2013 г. папа Бенедикт измени устава, за да позволи по-скорошното му начало при желание от страна на кардиналите или най-много 20 дни след смъртта, ако кардиналите имат затруднения да достигнат до Рим.
Конклавът се провежда в Сикстинската капела. До двата конклава през 1978 г., които избраха Йоан Павел I и Йоан Павел II, кардиналите оставаха в импровизирани стаи около Сикстинската капела.
От конклава през 2005 г., който избра папа Бенедикт, те гласуват в Сикстинската капела, но остават в къщата за гости „Санта Марта“, която има около 130 стаи. „Санта Марта“ е запечатана и те биват откарвани с автобус до Сикстинската капела.
Думата конклав идва от латински и означава „под ключ“. Произлиза от традиция, започнала през XIII век, когато кардиналите са били затваряни, за да бъдат принудени да вземат решение възможно най-бързо и за да се ограничи външната намеса.
През този период на участниците им е забранено да общуват с външния свят. Телефоните, интернет и вестниците не са позволени и полицията във Ватикана използва електронни средства, за да налага правилото.
С изключение на първия ден от конклава, когато има едно гласуване, кардиналите гласуват два пъти дневно.
За избора на нов папа е необходимо мнозинство от две трети плюс един. Ако никой не бъде избран след 13 дни, се провежда балотаж между двамата водещи кандидати, но все още е необходимо мнозинство от две трети плюс един. Това цели запазване на единството и пречи на избора на компромисни кандидати.
Когато конклавът избeрe папа, той е питан дали приема и кое име желае да приеме. Ако той откаже, процедурата започва отначало.
Новият папа облича бели одежди, които са подготвени в три размера, и сяда на трон в Сикстинската капела, за да приеме другите кардинали, които отдават почит и обещават подчинение.
Светът разбира дали е избран нова папа, когато служител изгори хартиените бюлетини със специални химикали, за да накара от комина на параклиса да излиза бял пушек. Черен пушек показва неуспешен вот.
Старшият електор сред кардиналите дякони, в момента френският кардинал Доминик Мамберти, стъпва на централния балкон на базиликата „Свети Петър“, за да обяви на тълпите на площада „Habemus Papam“ („Имаме папа“).
След това се появява и новият папа и дава на тълпата първата си благословия като глава на Римокатолическата църква.
След смъртта на папа Франциск, който почина в понеделник сутринта на 88-годишна възраст, светът очаква да види кой ще го наследи. Кардиналите вече се събират в Рим за папския конклав.
Папа Франциск беше първият латиноамерикански папа, което породи въпроси дали това бележи по-широка промяна в Католическата църква и дали сега ще видим първия чернокож или азиатски папа.
Ето водещите претенденти за следващия върховен понтифик:
Кардинал Питър Търксън, на 76 г. (Гана)
Бившият архиепископ на Кейп Коуст може да стане първият чернокож папа, което би засилило връзките с Африка. Роден в Гана, той беше изпратен от папа Франциск като мирен пратеник в Южен Судан. Заема умерена позиция по въпроса за хомосексуалните връзки, като смята, че законите в много африкански страни са твърде строги, но подчертава необходимостта от уважение към възгледите на африканците по темата. Търксън беше сред фаворитите по време на конклава през 2013 г., когато беше избран Франциск.
Кардинал Луис Антонио Тагле, на 67 г. (Филипини)
Бившият архиепископ на Манила е водещ претендент според мнозина. Избирането му би означавало първият азиатски папа, като Азия е регионът с най-бързо растящо католическо население. Той се противопоставя на правото на аборт във Филипините, но се смята за един от по-либералните кандидати. Критикува строгото отношение на Католическата църква към хомосексуалните и разведените двойки, като смята, че това пречи на евангелската ѝ мисия.
Кардинал Пиетро Паролин, на 70 г. (Италия)
Близък до папа Франциск, Паролин е държавен секретар на Ватикана и се смята за кандидат с умерени политически възгледи. През 2015 г., когато Ирландия легализира еднополовите бракове, той определи това като „поражение за човечеството“. В последно време репутацията му беше засегната заради споразумението между Светия престол и Китай от 2018 г., което някои възприемат като отстъпка към Китайската комунистическа партия.
Кардинал Петер Ердо, на 72 г. (Унгария)
Архиепископът на Естергом-Будапеща би бил вторият папа след Йоан Павел II, който е служил в бившия съветски блок. Той е дълбоко консервативен и се е изказвал против допускането на разведени или повторно женени католици до причастие. Покойният кардинал Джордж Пел активно подкрепяше кандидатурата на Ердо за следващ папа.
Кардинал Хосе Толентино де Мендонса, на 59 г. (Португалия)
Произхождащ от Мадейра, Португалия, той е служил като архиепископ и е заемал редица постове във Ватикана. Смята се за прогресивен кандидат и е близък до папа Франциск по много въпроси. Подкрепя ангажимента на библейските учени с модерния свят чрез филми и музика, пише „Дейли мейл“.
Кардинал Матео Цупи, на 69 г. (Италия)
Архиепископ на Болоня от 2015 г., назначен за кардинал от папа Франциск през 2019 г. През 2023 г. Цупи беше назначен за мирен пратеник на Ватикана за Украйна, като посети Москва, за да „насърчи жестове на човечност“. Въпреки че не се срещна с Путин, той разговаря с патриарх Кирил, но без значителен дипломатически напредък.
Кардинал Марио Грек, на 68 г. (Малта)
Малтийският кардинал, генерален секретар на Синода на епископите, е сред водещите претенденти за наследник на папа Франциск. Смята се за умерен кандидат и е известен със своята откритост и простота.
Призовава църквата да „научи нов език“ при общуването с хомосексуални двойки и разведени, въпреки че се възприема и като традиционалист. Някои смятат, че относителната му младост (68 години) може да бъде пречка, тъй като би могъл да има дълъг понтификат.
Кардинал Роберт Сара, на 79 г. (Гвинея)
Роден във Френска Гвинея, Сара е друг възможен кандидат за първия чернокож папа, въпреки че възрастта му не е в негова полза. Работи във Ватикана от времето на Йоан Павел II. Консервативен, той е осъждал джендър идеологията като заплаха за обществото и се е изказвал против ислямския фундаментализъм.
Източник: БТА, Епицентър
