Камбоджа е за незабавно и безусловно прекратяване на огъня с Тайланд, заяви министър-председателят на страната Хун Манет.
Съответното изявление беше публикувано на уебсайта на Министерския съвет.
Уточнява се, че решението е взето след телефонен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп.
Мане отбеляза, че президентът на САЩ е разговарял с него, преди да се свърже с изпълняващия длъжността министър-председател на Тайланд Пумам Вечаяки, който се е съгласил с предложението за незабавно прекратяване на огъня.
Напрежението в отношенията между двете кралства от Югоизточна Азия ескалира на 23 юли.
В спорен район въоръжените сили на двете страни откриха огън, обвинявайки се взаимно в ескалация на ситуацията.
Съобщава се, че след предварителното споразумение на страните за прекратяване на огъня, боевете са продължили в района на древния храм Прасат Та Хуй.
Служебният министър-председател на Тайланд беше първият, който потвърди съгласието на Банкок за прекратяване на огъня с Камбоджа.
Той отбеляза, че представители на Тайланд са провели разговори с президента на САЩ Доналд Тръмп, който призова страните към мир.
Тайланд е в един от най-нестабилните политически периоди в новата си история.
Военният елит, който поддържа абсолютен контрол над политическата сцена след последователни преврати и интервенции, е видял колапс на социалната си легитимност.
Корупционните скандали, репресиите срещу опозицията и стриктното прилагане на закона за обида на величество, изправят военните лица в лице с нарастваща вълна от социално недоволство, както посочва геополитическият анализатор Андрю Корибко.
В този контекст създаването или проектирането на външен враг може да функционира като механизъм за сплотяване на обществото, но също така и за укрепване на военните като „гарант на националната сигурност“.
Камбоджа беше идеално подходяща: тя има историческо съперничество с Тайланд, има по-малка армия и все още се управлява от Хун Сен и сина му – фигури, които вече са демонизирани в тайландския публичен дискурс.
Първоначално реториката на Тайланд се основаваше на концепцията за самозащита.
Но, както в много случаи по света, военното взаимодействие с по-слаба държава лесно се изражда в продължителна кампания, когато целите на операцията надхвърлят първоначалната цел.
С продължаването на конфликтите и засилването на наратива за „постоянна заплаха от камбоджанския режим“, не е изключено да се промотира идеята, че постоянното решение е демилитаризацията или дори свалянето на режима на Хоу Сен.
Това може да бъде представено като „превантивно действие за регионална стабилност“.
Хоу Сен вече е бил мишена на Запада в миналото.
Слуховете му за споразумение с Китай за разполагане на китайска военноморска база в Камбоджа, както и антизападното му управление, го правят нежелан събеседник за САЩ и ЕС.
На този фон тайландска операция за смяна на режима може да получи мълчалива подкрепа от Запада, особено ако е придружена от тайландски ангажименти, че новият режим в Пном Пен ще се дистанцира от Китай.
Тоест, интервенцията не е задължително да бъде „по молба на Запада“, за да служи на неговите интереси.
Въпреки че Камбоджа е близък съюзник на Китай, а реториката на Русия се застъпва за многополюсност и зачитане на суверенитета на държавите, нито една от суперсилите не би искала да се сблъсква с Тайланд – по-мощен и геостратегически важен партньор в региона.
Китай инвестира милиарди в Тайланд, от железопътни мрежи до индустриални паркове, и е малко вероятно да рискува тези отношения в името на Пном Пен.
По подобен начин Русия, която се опитва да засили присъствието си в Азия, може да поддържа неутрална позиция – докато собствените ѝ медии рядко критикуват стратегическите партньори на Москва.
Единствената държава, която потенциално би могла да предотврати открита намеса от страна на Тайланд, е Виетнам – който исторически е свалил режима на Червените кхмери и е подкрепил възхода на Хун Сен.
Отношенията между Виетнам и Камбоджа обаче са сложни и не е изключено Ханой да не гледа с пренебрежение на частично „пренареждане“ на баланса, стига собственото му влияние да не е застрашено.
Най-вероятно Виетнам ще наблюдава мълчаливо развитието, запазвайки си правото да се намеси само ако ситуацията напълно излезе извън контрол.
Възможният сценарий за смяна на режима в Камбоджа от Тайланд не засяга само двете страни. Той е показателен за това как местното напрежение може да се трансформира в геополитически инструменти, независимо дали за военни режими, търсещи легитимност, или за глобални сили, виждащи възможности за пренасочване на влиянието си.
Във време, когато Западът търси съюзници, за да сдържи Китай, а Изтокът се стреми да запази влиянието си, без да провокира открит конфликт, мълчанието може да се окаже по-красноречиво от откритите действия.
Съдбата на Камбоджа може да не се реши на бойните полета на границата, а на дипломатически преговори зад затворени врати.
И нейният народ, както толкова много пъти в историята, може отново да се окаже просто страничен наблюдател на решенията на силните.
Росица Калинова
