Няма да пиша факти, нито ще правя анализи. Това, което ще прочетете е един разказ за малката Боряна Калейн с дългите мигли, като пеперуди и с големите мечти.
Годината е 2015. Мястото е Корбей-Есон, Франция.
Ансамбъла бяхме поканени на продукция там, а индивидуалното имаха състезание. Бяхме ние, индивидуално жени и индивидуално девойки.
Седя в автобуса, готова с кок и грим и чакам да тръгне за залата. Мястото до мен е свободно. Идват девойките, качват се в автобуса и изведнъж някой сяда до мен. Обръщам се и първото нещо, което видях, бяха едни мигли..дълги мигли, като пеперуди. А зад тях едни големи очи, които не спират да ме гледат – Боряна Калейн. Тогава тя беше на 14 години.
“Страшно ли е да играеш на Олимпиада ?” ме попита тя за “добро утро”.
“Не, не е страшно, различно е. Защо ? Теб страх ли те е да играеш на състезание ? “
Боряна ми отговори – “не ме е страх, аз обичам да се състезавам”.
Вече познавах Боряна, като гимнастичка, цял сезон пътувахме по състезания заедно, но никога до онзи момент не бях говорила с нея.
“Ти и затова си толкова добра, защото си смела. За какво мечтаеш ? “ попитах я аз.
А тя без да се замисля, продължавайки да ме гледа с тези големи очи, ми отговори – “Мечтая да стана, като теб – европейска и световна шампионка и да имам медал от Олимпиада”
“Но Бубе, аз нямам медал от Олимпиада, не е и все още”
Имахме 1 година още до игрите в Рио. Зачудих се, дали Боряна нещо не се е объркала, но тя само каза : “Ще имаш..и аз ще имам и ти ще имаш”
Какво странно и интересно дете..стана ми много мило, усмихнах й се.
“Какъв цвят искаш да ти бъде медала от Олимпиада ? “
Тя се замисли за секунда и каза – “Разбира се, че златен, но да ти кажа честно, сребърните медали са най-красиви и са по-красиви от златните, не може ли някак хем да е златен, хем да го боядисат със сребърен цвят ?”
Аз се засмях и й казах “разбира се, че може…ти си странна, Бубе” а тя ми отговори “и ти си странна…може ли да остана да седя тук ?”
“Може”
Боряна Калейн, 9 години по-късно, ти прекрасно момиче, с големи очи и най-дългите мигли на света, взе това, което си беше нарисувала в главата.
ЗЛАТЕН МЕДАЛ СЪС СРЕБЪРЕН ЦВЯТ !
Какво нещо е живота и колко е силна детската мечта и вяра в чудесата Благодаря ти за всичко !
Mariana Ivanova Pamukova- Поклон ! Каквото и да кажа, ще е малко.
Branimira Markova и Iliana Raeva – БЛАГОДАРЯ
Християна Тодорова, олимпийски медалист, Българска федерация художествена гимнастика – Официална страница
