Войната в ивицата Газа започна с изненадващата атака на палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу Израел. На 7 октомври 2023 г. кадрите с ликуващи палестинци в крайбрежната територия и убити хора в Израел обиколиха света. Сега, малко повече от една година по-късно, Газа е в руини, а всеки ден от палестинската територия идват ужасяващи снимки и видеозаписи, документиращи неизмеримо човешко страдание.
Конфликтът продължава със сравнително по-ниска интензивност, особено на фона на ескалацията на насилието между израелската армия и ливанското движение „Хизбула“, което подобно на „Хамас“ е подкрепяно от Иран. Все така обаче няма изгледи войната в Газа да приключи скоро. Основна причина за това несъвместимите искания на Израел и „Хамас“, като преговорите за прекратяване на огъня на практика са в мъртва точка.
По информация от завчера на министерството на здравеопазването на Газа, контролирано от „Хамас“, броят на убитите от началото на войната палестинци доближава 43 хиляди, а този на ранените е надхвърлил 100 хиляди, предаде Ройтерс.
Според ведомството повечето от жертвите са жени и деца. И макар че трябва да се направи уговорката, че здравното министерство на „Хамас“ не прави разграничение между бойци и цивилни, както и че неговите данни не са проверени по независим път, все пак кадрите, които идват от Газа са многозначителни: човешката цена на конфликта е огромна. При това конфликтът отново набира интензивност, по-конкретно в северната част на палестинската територия, където ООН и Световната здравна организация предупреждават, че се задава хуманитарна катастрофа.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е „шокиран от ужасяващия брой жертви, ранени и разрушения в северната част“ на ивицата Газа, където израелската армия продължава своите операции, заяви вчера негов говорител.
И все пак един въпрос обаче неминуемо витае във въздуха: какво бъдеще очаква ивицата Газа, когато оръжията замлъкнат.
Дискусиите по темата се възобновиха след убийството на лидера на „Хамас“ Яхия Синуар от израелската армия в средата на този месец, отбелязва Франс прес. Израелското правителство очерта по-рано през годината своите планове за бъдещето на Газа, като се спомена спорадично за участие на външни фактори и присъствие на чуждестранни войски. Палестинците обаче не спират да подчертават, че крайбрежната територия е тяхна и те няма да приемат каквато и да било външна намеса.
Израел изключва категорично възможността „Хамас“ да управлява след края на войната ивицата Газа, където взе властта със сила през 2007 г., след като победата на движението на парламентарните избори предната година на практика не бе призната. В същото време еврейската държава уверява, че не иска да контролира палестинската територия, откъдето се изтегли през 2005 г.
Представители на влиятелната израелска крайна десница, включително членове на коалиционното правителство, обаче споменават за завръщане на еврейските заселници, които се изтеглиха заедно с израелската армия преди 19 години.
Засега това, което е сигурно, е, че израелските въоръжени сили ще останат в Газа „толкова време, колкото е необходимо“, за да бъде постигнато „решение в областта на сигурността“, довери пред АФП техен представител. Той подчерта, че целта не е да бъде установен контрол над пренаселената крайбрежната ивица, където около 2,3 милиона палестинци живеят на площ от 365 квадратни километра.
Няколко израелски медии споменаха за възможно присъствие на чуждестранни войници и осигуряване на международна помощ, например от арабски държави като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, както и от Съединените щати и Европейския съюз. Възстановяването на Газа е оценявано на десетки милиарди евро.
Палестинската автономна власт начело с президента Махмуд Абас, която на практика има само частичен контрол над окупирания Западен бряг на река Йордан, се опитва да запази присъствието си в ивицата, по-конкретно в местните власти, където все още има представители, посочва АФП.
Функционер на „Хамас“ каза пред агенцията, че ислямисткото движение е готово да подкрепи съставянето след края на войната на правителство от палестински технократи, в което то самото няма да участва. „Хамас“ обаче иска номинациите да бъдат съгласувани с него.
Впрочем палестинските фракции продължават и след избухването на войната консултациите, които водят вече близо две десетилетия. Изгледите за споразумение между тях обаче остават все така далечни.
Махмуд Абас заяви наскоро, че ивицата Газа и Западният бряг са едно цяло, което трябва да бъде под контрола на палестинската автономна власт. Авторитетът на палестинския президент, който на 15 ноември навършва 89 години, обаче е все по-слаб и оспорван.
Палестинската автономна „власт няма да може да функционира в ивицата Газа без „Хамас“, подчертава обаче Мухамад Шехада от Европейския съвет за външни отношения. Анализаторът се аргументира, че ислямисткото движение има много представители в администрацията в крайбрежната територия, а военното му крило запазва солидно присъствие там. Освен това една част от населението на Газа наистина подкрепя „Хамас“, допълва Шехада.
Ако палестинската автономия вземе властта в ивицата в съответствие със споразумение, одобрено от Израел, то може да се окаже, че нейните представители ще могат да отидат в град Газа „само върху израелски танк“, отбелязва Франс прес.
Европейски дипломат на пост в Израел доверява пред АФП, че преговорите буксуват от самото начало: „израелците ни казват, че искат да видят палестински управници, но извън палестинските политически кръгове“ – нещо, което палестинският елит със сигурност няма да приеме.
Споменават се хипотези за бъдещо присъствие на частни охранителни компании, включително на американската „Констелис“ (Constellis), която преди се наричаше „Блекуотър“ (Blackwater), но се преименува след скандалите с убийствата на цивилни в Ирак през първото десетилетие на този век. Този сценарий обаче изглежда малко вероятен, предвид очакваното обществено негодувание в палестинските територии.
Що се отнася до арабските държави, те не изглеждат ентусиазирани от перспективата да разположат мироопазващи сили, тъй като то евентуални военни действия срещу палестински групировки определено няма да се понравят на техните граждани, посочва Мухамад Шехада.
Ксавие Гиняр от френския изследователски център НОРИА обръща внимание на друг аспект: никой според него не иска да плати високата цена на възстановяването на Газа, още повече че то ще е съпътствано от проблеми в областта на сигурността и политиката. Да се говори за бъдещото управление на ивицата, при условие че израелската армия продължава да е там, и не се знае за още колко време, е преждевременно, допълва той.
Според проучвания на общественото мнение никога досега израелците не са били толкова настроени против създаването на палестинска държава. Още повече след убийството на около 1200 души и взимането на приблизително 250 заложници при атаката на 7 октомври 2023 г. и в момент, когато израелската армия продължава да дава жертви, не само в Газа, но и в Ливан.
„Една укрепнала палестинска автономна власт в Газа би била естествен отговор, но това е и червена линия“ за израелското правителство, тъй като „би приличало на политическо решение, което би позволило обединението на Газа и Западния бряг“, обобщава Гиняр.
Източник: БТА
