Засилена електрическа активност на мозъка вероятно е причината за правдоподобните образи и ситуации,
които човек вижда и изпитва, докато е на границата между живота и смъртта.
Американски учени градят тази хипотеза на базата на опити с мишки, предава Би Би Си.
Опитите върху умиращи мишки показват високи нива на мозъчна енергия с наближаването на смъртта.
Според учените при хората този енергиен прилив би могъл да предизвика състояние на свръхсъзнание.
Ръководителят на научния екип д-р Джимо Борджигин от Мичиганския университет обяснява това състояние.
„Мнозина смятат, че след клинична смърт мозъкът изобщо не е активен или е хипоактивен, с понижена активност още по-ниска от тази, която е характерна за събуждането. Ние обаче доказваме, че това съвсем не е така.
Нещо повече, мозъкът е по-активен в процеса на умиране, отколкото при събуждането.
Какво вижда съзнанието в предсмъртните мигове?
Ярка бяла светлина, извън-телесни усещания или прилив на чувства в проблясъци наяве от спомени, далечни или небивали моменти от една нова реалност.
Така в цял свят това състояние се описва от хората, едва непрекрачили прага на смъртта.
Екип от Мичиганския университет наблюдавал 9 мишки, докато те умират.
30 секунди след като сърцата на мишките спрели да бият,
учените измерили рязко покачване на високочестотните мозъчни вълни, наречени гама осцилации.
Пулсирането е една от особеностите на невроните, за които се предполага, че подбуждат човешкото съзнание и подпомагат свързването на информацията от различните части на мозъка.
Тези електрически вълни при мишките са по-силни веднага след настъпилия сърдечен удар, отколкото в състоянието на излизане от сън приживе.
Участниците в изследванията вярват, че
пулсациите ще им помогнат да разгадаят защо умиращите виждат толкова ярка светлина.
Светлината означава повишена активност на зрителните центрове в мозъка, а учените са забелязали повишени гама вълни в областта на мозъка, намираща се точно над зрителния център.
Установихме също повишено сливане на нискочестотните и гама вълните, което се оказа причина за зрителното познание и зрителната сетивност, обяснява д-р Борджигин.
Според експерта резултатите са обнадеждаващи, но все още недостатъчни.
Източникът и механизмът на виденията и усещанията ни на ръба на живота могат да бъдат доказани само с изследвания на хора, които са изпитали клинична смърт и са се завърнали в живота.
Според Д-р Джейсън Брейтуейт от Бирмигамския университет, който коментира доклада на американските си колеги, проблемът е в това, че досега учените не са открили точно в кой момент се появяват тези „повече от реални” състояния на съзнанието.
Не се знае, примерно казано, дали това става при настъпващото действие на анестезията или в друг, относително безопасен миг на самата операция, много преди сърцето да спре.
Д-р Брейтуейт е на мнение, че науката трябва да бъде
много внимателна в изводите си за състоянието на съзнанието ни преди смъртта.
По думите му едно е да измерваш мозъчната активност на плъхове след настъпил инфаркт, съвсем друго – да съотнасяш тези измервания към човешкото съзнание в предверието на смъртта.
