Краят на Киър е близо! Стармър в отчаяна война за оцеляване след цунамито с Епщайн!

„Може да се оцелее“: Вътре в усилията на Киър Стармър да спре преврат, разказва Политико.

Британският лидер действа бързо, за да успокои колегите си от Лейбъристката партия, тъй като скандалът с Манделсън заплашва да погълне премиерския му пост.

ЛОНДОН — Пътят на Киър Стармър към оцеляване се стеснява след най-тежката му седмица на поста досега, но той все още не се отказва.
Последните разкрития за Питър Манделсън и връзките му с покойния осъден сексуален престъпник Джефри Епщайн насочиха вниманието към решението на Стармър да го назначи за посланик на САЩ миналата година.
Настроението в Лейбъристката партия, вече влошено от колебливите рейтинги в анкетите и многократните грешки на върха на правителството, се обърна решително срещу лидера. Депутатите започнаха публично да призовават Стармър да уволни Морган Максуини, неговия главен съветник и съюзник на Манделсън, докато насаме приемат, че техният лидер може също да се наложи да си тръгне.

Дори един от най-верните защитници на Стармър – неговият биограф Том Болдуин – вярва, че ще бъде трудно за премиера да се бори.
„Може да се оцелее – това не означава, че ще бъде. Политиката е много несигурна и много трескава и всеки, който казва, че е сигурен, че знае какво ще се случи след това, е неразумен“, каза Болдуин пред POLITICO.
Болдуин добави: „Какво може да направи, за да увеличи вероятността да оцелее? Краткият отговор е, че няма магическо лекарство. Няма „с един скок той беше свободен“. Отговорът е много в стил Стармър. Става въпрос за това да наведе глава, да се опита да направи правилното нещо, да продължи да говори за проблемите, които са важни за хората в страната, вместо да обсебва журналисти в Уестминстър.“
Това се опита да направи той, като продължи с реч за възстановяването на изоставените градове в четвъртък сутринта. По-късно същата вечер той покани група депутати в провинциалната си резиденция Чекърс. Над купички чили и ориз той се извини на депутатите и се опита да сложи край на една брутална седмица.
И все пак, пред Стармър, който влезе на Даунинг стрийт с обещание за „промяна“, предстоят малко добри възможности. Поредицата от скандали, обхванали правителството му оттогава, остави мнозина с чувството, че е настъпила вечна гниене.
Засега упоритата решимост на Стармър да продължи напред е подкрепена от липсата на сериозен потенциален опонент на правилното място, който да започне политически преврат.

Предстоящата буря
Най-неотложната задача е как да се справим с вече обещаното публикуване на досиета, свързани с назначаването на Манделсън, ход за прозрачност, който може да се окаже вреден за Стармър и неговия екип, както и за бившия пратеник.
Управлението на този момент може да го постави отново в предни позиции, ако се подходи с изключителна предпазливост и твърдост.
Един бивш помощник, който е работил в тясно сътрудничество със Стармър, на когото е предоставена анонимност, както и на други в тази статия, за да говори откровено, каза: „Ясно е, че премиерът няма просто да се откаже. Това не е той. Това не е в неговата природа… Ако смята, че е на правилната позиция, ще се скрие.“

Депутатите са отчаяни, че Стармър обвинява „лъжите“ на Манделсън, вместо да приеме изцяло собствената си преценка. Същият бивш помощник, цитиран по-горе, каза, че когато бъде публикувана повече информация, Стармър може най-накрая да се наложи да каже: „Направих грешка… не е само проверката, направих грешка и съжалявам, че го назначих.“ Втори висш представител на Лейбъристката партия повтори това, казвайки, че Стармър е „в най-добрата си форма, когато изпреварва събитията“ и „той се нуждае от нещо решително, което да каже, когато цялата информация излезе наяве“.
След като се извини публично на жертвите на Епщайн в четвъртък, Стармър поднови извинението си на депутатите, събрани в Чекърс, според двама присъстващи. Малко вероятно е това да е последният път, когато го прави.

Даунинг стрийт не коментира усилията на Стармър тази седмица, но отново насочи POLITICO към публичното извинение на Стармър.
Разместване на задните редици
Една от любимите стратегии на затруднените министър-председатели е рестартирането на екипа в задкулисни редици – и в петък вечерта възможността за напускане на високопоставени лица както на политическо, така и на официално ниво през уикенда не можеше да бъде изключена.
Стармър вече направи подобно преобразяване, докато беше в правителството, но въпреки това се обсъжда широко друго разчистване, тъй като много депутати от Лейбъристката партия фокусират гнева си върху Максуини.
Различни депутати отправиха призиви за нов подход в номер 10, включително новоизбраните депутати Саймън Офер и Джо Уайт, дългогодишният депутат от задните редици Карл Търнър, ясно заяви пред Times Radio, а про-Бърнамската група Mainstream също призова за пълно рестартиране на помощниците.
„Мисля, че всички приеха, че задкулисни редици се нуждаят от разместване“, каза един висш депутат от Лейбъристката партия. „Той е напълно беззащитен, когато Морган си отиде. Сега всичко е окончателно.“
Служител на Уайтхол, работещ с № 10, заяви, че Ейми Ричардс, бивша помощничка на Ивет Купър, която сега е на Даунинг стрийт, е била обсъждана като евентуален наследник. Луиз Кейси, колега и посредник, която е ръководила разследвания за банди, занимаващи се с подготвяне на сексуални агресори, и социални грижи, е широко разглеждана като кандидат за министър на кабинета, след съобщения за антагонизъм между № 10 и настоящия министър Крис Уормолд.

Това би помогнало за справяне с това, което отдавна се нарича отношение на „момчешкия клуб“ в № 10.
Както бившата помощничка, така и вътрешният източник предположиха, че уволнението на Максуини остава възможност, но вероятно само като последна мярка. Влиятелната помощничка е архитектът на успеха на Стармър на изборите през 2024 г., а премиерът само се обвърза по-силно от всякога с началника на кабинета, като го нарече „важен“ за операцията си, тъй като те бяха изправени пред изключителен натиск тази седмица.
„Това е скалп на висок профил. Вероятно ви печели малко време“, каза бившият съветник. „Но все едно ли е да си отрежеш ръцете, за да си спасиш краката? Какво ще ти донесе това в дългосрочен план? Не съм сигурен.“

Уволнението на разединяващия Максуини може да даде известна подкрепа на парламентарната Лейбъристка партия, но Стармър е този, който е истински отговорен за посоката на управление на правителството.
„Писна ми да говоря за Морган Максуини, мисля, че на Морган Максуини му е писнало да говори за себе си“, каза Болдуин. „В крайна сметка, характерът на едно правителство не може да бъде определен от съветник, той трябва да бъде определен от министър-председател.“
Болдуин добави: „Справедливо е да се каже, че премиерът е поверил твърде много от собствената си политика и своите доста добри политически инстинкти на различни съветници и по различни поводи. Той трябва да ги потвърди. Трябва да покаже ценностите, които го водят и трябва да водят правителството.“

Пренареждане на фронта
Един от подходящите за „голям взрив“, обсъждани от помощници в Уестминстър като механизъм за оцеляване след прогнозираните за крайно тежки междинни избори през май, е пренаредено в кабинета. Един близък съюзник на премиерата преди, че има основания за някои промени – като например завръщането на Анджела Рейнър, която даде оставката на последния есен като вицепремиер заради противоречия около данъчните дела, но остава една от най-популярните фигури в лейбъристкото движение.
Това би имало допълнително предимство да „обвърже“ потенциалната претендентка за лидерство с кабинета, както каза висшият вътрешен човек, цитиран по-горе.

Коя позиция може да бъде предложена, е малко по-ясно, тъй като се има предвид, че завръщането и като министърът на жилищното строителство със сигурност е изключено, предвид падането и, информира се с данък върху жилищата. Премиер? Забравете. Но близкият съюзник предположи, че министърът на културата би бил очевидният избор.

И все пак, завръщането и в кабинета и евентуалните и кандидатури за лидер се защитават, тъй като като HMRC все още не е взело решение по данъчните и дела.
Но пренареждането представлява и риск за министър-председател – особено за такъв, чийто авторитет е толкова силно намален.

„Той не е в никаква позиция да прави разместване на кабинета – не е достатъчно силен“, каза висш източник. „Ед Милибанд (министърът на енергетиката) му каза къде да отиде последният път и той (Стърмър) беше в по-силна позиция тогава, отколкото е сега. А разместването на кабинета винаги създава проблеми повече, отколкото решава.“

Някои депутати искаха да видят непопулярната финансова министърка Рейчъл Рийвс да се оттегли от Министерството на финансите за истинско ново начало. Това би било особено опасно, като се има предвид колко тясно Стармър е преплела богатствата им, като е възложила на нея финансовата визия на правителството.

„Историята показва, че министър-председателите, които увличат своите финансови министърки, не се задържат много дълго“, посочи източникът.

Алтернативата е Ривс да си тръгнеш по собствено желание. „Сънди Таймс“ съобщи, че хората, които се срещнаха с нея през миналата седмица, са описани като „разочарована и изтощена“, тъй като проектът, ръководен от нея и Стармър, е категорично извън благоволението на депутатите. Ключовият съюзник на Рийвс го определя като „пълни глупости“.

Има обаче вероятност Стармър да бъде принуден да се намеси. В Уайтхол има сериозни опасения, че обещаните разкрития на съобщенията до и от Манделсън ще разкрият политически отровни забележки.
Сред близките до Манделсън, които ще бъдат най-предпазливи от разкриване на техните разговори, ще бъдат министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг, министърът на бизнеса Питър Кайл, както и Максуини. Може да има и други източници на смущение, като се има предвид, че досиетата на Епщайн разкриха предположения, че тогавашният премиер Гордън Браун е бил наричан „миризлив“.

За Манделсън, източникът от Лейбъристката партия отбелязва: „Струва ми се, че човек от неговата епоха не променя навиците си много често.“

Ако има и капка добри новини за премиера, Болдуин смята, че фиаското с Манделсън е „затруднило намирането на подходящ заместник“.

„Някои казват, че големият грях е да си твърде близък и твърде доверчив към Питър Манделсън. За тях би било странно да го заменят с Уес Стрийтинг, който е бил толкова близък приятел на Манделсън“, каза Болдуин.

„Ако казвате, че въпросът е за благоприличие в обществения живот, е доста трудно да се избере Анджела Рейнър само пет месеца след като тя беше принудена да се оттегли от поста вицепремиер заради неплатена данъчна сметка.

„Това не е за намеса на нито един от тях, защото и двамата са добри хора. Но самата природа на този конкретен спор затрудни двамата най-вероятни наследници да натиснат бутона сега и да го направят.“
Въпреки това, отчаяният бивш помощник имал друга идея за справяне с прословуто порутения парламент, а през същата седмица официален доклад установил, че ремонтът му може да струва 40 милиарда паунда.
„Някой току-що помислил ли е да изгори сградата?“, пошегуваха се те.