Работната среша на лидерите (Бойко Бирисов, Кирил Петков, Христо Иванов и Делян Пеевски) била като „свеж аромат“, тъй като не говорили по политически теми, а за бюджета, заяви Кирил Петков по БТВ! По думите му отношенията с Бойко Борисов са преминали на оперативно ниво.
Станали са тандем като уиски с бадем, както пееше рапърът Димчо.
„Т.нар. работна среща беше много свеж формат. Когато махнем политическото и заговорим за приоритетите, решенията се намират. Спряхме да говорим за позициониране, коя партия какво ще направи и се фокусирахме чисто оперативно. Взехме много важно решение – да не се опитваме да решаваме всички казуси едновременно, а казус по казус. До Нова година ще работим само по Конституцията и бюджета, всичко останало – след това“, допълни съпредседателят на ПП.
За първи път бюджетът дава 520 млн. лв. за култура, поясни той. Парите идвали от увеличения данък от 15% на фирмите с оборот над 750 млн. евро. С тях ше се инвестира в културата, в кибер сигурност в ДАНС. Лидерите решили още, че детската болница трябва да се направи. Общо сумата от новия данък е към 350 млн. лв. и това са допълнителни пари в бюджета, уточни Кирил Петков.
Всички сме заложили много. Ако промените в Конституцията не се случат, не виждам бъдеще за самия парламент. Всичко се слага на масата за тази реформа и мисля, че ще се случи.
Това заяви Кирил Петков, съпредседател на ПГ на ПП-ДБ на сутрешната визитация от старшата сестра в Нюзкурника с кукувиците и мисирките по БТВ.
„Има текстове, които са спорни, и докато Конституционният съд не реши, никой няма да знае. Те са повече в частта за служебния кабинет. Искаме да има ограничение кой може да бъде премиер в служебен кабинет, но то да бъде достатъчно широко, така че да не иззема избора на президента“, допълни той.
Вече две години Конституционният съд работи с двама души по-малко, а следващата есен изтича мандатът на още четирима. Петков е категоричен, че ще има реформи в структурата на прокуратурата и МВР.
По повод регулаторите той заяви: „Очаквам битка там. Сигурен съм, че котки в чували не трябва да бъдат допускани. Ако един човек няма характеристиките или има нещо, което обществото, прокуратурата или службите знаят, няма да бъде допускан. Да имат експертизата и достатъчно обществено доверие е №1 по важност. Най-опасното са хора със скрити политически зависимости. Ще направим така че никоя партия да няма монопол и такова влияние, че да контролира контролен орган“, заяви Петков.
По думите му ДПС няма да вземат 1/3 от регулаторите.
Той кометира и таксата върху руския газ. Тя е правилната такса, заявява Петков, но пък има и гледната точка, че е възможно всеки в ЕС да си измисля някаква такса. Нашият анализ показва, че таксата ще я плаща „Газпром“, но засегнатите страни, като Унгария имали друг прочит. Може да се използва темата „Шенген“ като ответ, а 4 часа да се чака на Дунав мост не е добре, коментира той решението да се отмени тази такса.
По повод Паметника на съветската армия той коментира: Не е нормално най-високият паметник у нас да бъде на съветски войници.
„Фигурите се свалят от паметника и ще бъдат възстановени и поставени на място, където хората ще могат да отидат да ги видят спокойно. Скулпторът, който ще ги възстановява, ще бъде същият, който възстанови паметника на Цар Освободител. След това ще бъде избрано място в София, където да бъдат поставени.
Въздушният Шенген било хубаво нещо и Кирчо го подкрепял, стана ясно от думите му. Той бил задължителен.
Според Петков е задължително да влезем в т.нар. „въздушен Шенген“, а следващото потвърждение на условията не трябва да минава през гласуване на министър-председателите и евролидерите, а през ЕК.
„Искаме ясна дата, и сухопътна. Ако се слагат условия, те да са в ясен плюс и за България. Става дума до каква степен ресурсите на държавните членки на Шенген се слагат на външните граници и до каква степен всеки си укрепва неговата държава. В момента имаме 1500 души, които работят на Дунав от румънска и българска страна. Какво пазят на Дунав – не знам. Ако част от тях са преразпределени на българо-турската граница, укрепването ще стане по-голямо. Само 2% от мигрантския поток влиза през България, повечето избират да минават през Италия, Испания и Гърция“, коментира той.
