Китайската лунна сонда „Чанъе-6“ ще е готова да започне историческото си пътуване обратно към Земята от далечната страна на Луната, след като събере проби, с помощта на които учените се надяват да получат отговори на ключови въпроси за ранната еволюция на Слънчевата система, предаде Ройтерс.
Сондата „Чанъе-6“, кръстена на митичната китайска богиня на Луната, беше изстреляна на 3 май от космодрума Вънчан в южната провинция Хайнан.
Изцяло роботизираната сонда кацна в неделя на неизследвано досега място в гигантски импактен (ударен) кратер, наречен басейн Южен полюс-Айткен, който се намира на обратната страна на Луната.
Предишната китайска мисия „Чанъе“ събра проби от близката страна на естествения спътник на Земята през декември 2020 г., подновявайки глобалните усилия за извличане на лунни материали след 44-годишно прекъсване.
Мисията „Луна 24“ без екипаж, изстреляна от бившия Съветски съюз през 1976 г., събра 170,1 грама проби от Морето на кризите (Mare Crisium) на близката страна на Луната.
Между 1969 г. и 1972 г. шест мисии „Аполо“, всички от които с екипаж, събраха 2200 проби с общо тегло 382 килограма, също от страната на естествения ни спътник, която е обърната към Земята.
Джеймс Карпентър, ръководител на отдела за лунни науки на Европейската космическа агенция (ЕКА) отбелязва, че пробите, събрани от мисиите „Аполо“ от близката страна на Луната, предполагат, че басейнът Южен полюс-Айткен на далечната страна е резултат от епоха на изключително тежко бомбардиране на Слънчевата система, Земята и Луната.
По думите на Карпентър става въпрос за наистина ключово събитие в историята на цялата Слънчева система. Съществуват обаче известни противоречия относно това дали то се е случило или не, и за да се изясни въпросът, са необходими проби от обратната страна на Луната.
След кацането си „Чанъе-6“ разполагаше с 14-часов прозорец, за да пробие, изкопае и запечата 2 килограма материал, като целта беше тя да бъде първата сонда, върнала подобни проби от далечната страна на естествения спътник на Земята.
За сравнение – през 2020 г. лунната сонда „Чанъе-5“ разполагаше с 21-часов прозорец.
Въпреки че Китай заяви, че е подобрил ефективността на своите машини за копаене и пробиване в сравнение с 2020 г., мисията все още може да срещне затруднения на етапа на вземане на проби.
Сондата „Чанъе-5“ върна 1,73 килограма лунни проби вместо планираните 2 килограма, тъй като успя да направи дупка с дълбочина само 1 метър, вместо 2 метра, след като се натъкна на непробиваеми слоеве под повърхността.
Пробите от „Чанъе-6“ ще бъдат прехвърлени и запечатани на ракетен ускорител на върха на спускаемия апарат. Той ще бъде изстрелян обратно в космоса, ще се скачи с друг космически кораб в лунна орбита и ще прехвърли пробите.
Кацане в автономния регион на Китай Вътрешна Монголия се очаква около 25 юни.
По време на пътуването на сондата полезни товари от италиански, френски и пакистански изследователски институти, както и Европейската космическа агенция, ще събират данни по въпроси, свързани с космоса и Луната, подчертавайки нарастващата международна тежест на космическата програма на Китай, която се конкурира със САЩ за изграждането на лунна станция през следващото десетилетие.
Карпентър каза още, че е налице „изключително силно“ сътрудничество между европейските и китайските учени при анализа на лунните проби, донесени от „Чанъе-5“, и се надява това да се повтори и с „Чанъе-6“.
