Коалиционната криза в австрийското правителство около приемането на новия европейски закон за възстановяване на околната среда ескалира, след като Австрийската народна партия (АНП) реши да подаде иск в Съда на ЕС срещу министърката на околната среда, действията за защита на климата, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите Леоноре Гевеслер (Зелената партия), предаде австрийската новинарска агенция АПА, цитирана от БТА.
По-късно (действието се развива в понеделник, 17 юни) АНП заяви, че министърката ще бъде подведена под съдебна отговорност и за злоупотреба със служебно положение заради факта, че е гласувала за новите мерки против волята на Виена.
Гласът на Гевеслер осигури нужното мнозинство в гласуването на закона, предадоха агенциите.
Кризата
Информацията бе оповестена от генералния секретар на Австрийската народна партия Кристиан Щокер. Преди това министърката, която отговаря за конституцията – Каролине Етщадлер, заяви, че е възникнала „истинска правителствена криза“.
„АНП ще внесе съдебен иск срещу министърката на околната среда Гевеслер“, каза Щокер. „Има подозрения, че гласувайки в подкрепа на закона за възстановяване на природата, Леоноре Гевеслер е действала незаконно и съзнателно в разрез с ясните насоки на конституционната служба и на основния закон. Това представлява злоупотреба със служебно положение“, подчерта Щокер.
„Недопустимо е министърката на околната среда, действията за защита на климата, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите да загърбва насоките на конституционната служба заради свои лични становища и по този начин да отменя законовите разпоредби. Това налага изясняване на случая по съдебен път. Народната партия ще сезира съда и ще внесе наказателна жалба“, допълни генералният секретар на АНП. Гевеслер ще трябва да направи публично достояние своите „лични становища“, каза още Щокер.
„Целта не оправдава средствата. Леоноре Гевеслер поставя себе си над конституцията, защото не може да съгласува действията си, ръководени от нейната „зелена идеология“ с текстовете в основния закон“ продължи Щокер. „Народната партия няма да приеме подобно поведение“, категоричен бе той.
Министърката по въпросите на конституцията Етщадлер не пожела да отговори на въпроса на радио „Йостерайх 1“ дали е дошъл краят на „тюркоазено-зелената“ коалиция. „Този въпрос трябва да се анализира“, посочи Етщадлер и допълни, че в качеството си на министър, отговарящ за конституцията, в момента основният ѝ фокус е върху жалбата с искане за анулиране на гласа на Леоноре, която бе внесена в Съда на ЕС.
Етщадлер отново обвини министърката на околната среда в „нарушаване на конституцията“. Гевеслер не може просто да отменя законите и конституцията по идеологически причини. „Това е реална опасност за правовата държава и за демокрацията“, предупреди Етщадлер.
Лидерът на Австрийската социалдемократическа партия Андреас Баблер видя в ескалацията на конфликта между АНП и Зелената партия „обезпокоителна правителствена криза“. „Това е горчив момент за репутацията на Австрия“, а поведението най-вече на федералния канцлер Карл Нехамер нанася „сериозни щети“, каза Баблер пред журналисти. По думите му АНП се е превърнала в недееспособна политическа сила. Освен това лидерът на австрийските социалдемократи каза че е „щастлив“, че страната му е подкрепила европейския закон за възстановяване на природата.
Подобна позиция изрази и австрийската партия „НЕОС – Нова Австрия и Либерален форум“. Нейният говорител по въпросите на климата Михаел Бернхард изрази подкрепа за новите европейски мерки. Колкото и положителен да е резултатът от гледна точка на опазването на климата и околната среда, правителството се представя пред гражданите по катастрофален начин, посочи Бернхард.
Лидерът на Австрийската партия на свободата (АПС) Херберт Кикъл от своя страна настоя за уволнението на министърката на околната среда, действията за защита на климата, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите. Ако федералният канцлер не се съобрази с това искане, АПС при всички случаи ще внесе вот на недоверие в парламента, предупреди Кикъл.
Законът
Европейските министри на околната среда одобриха в понеделник Закона за възстановяване на природата, именно след като Австрия промени позицията си и осигури необходимото мнозинство. Това съобщи същия ден белгийската новинарска агенция Белга, на която се позова БТА.
Законът беше блокиран от месеци на ниво Съвет (на министрите), въпреки че преди това беше постигнато политическо споразумение с Европейския парламент. Леоноре Гевеслер от Австрия обяви в неделя, че нейната страна ще гласува в подкрепа на закона, което отвори вратата за днешното му приемане.
Двадесет от 27-те държави членки гласуваха „за“, шест гласуваха „против“ – Италия, Унгария, Нидерландия, Полша, Финландия и Швеция, като Белгия се въздържа.
Водещият проект на Европейската зелена сделка поставя за цел на страните членки да възстановят най-малко 20% от деградиралите земни и морски екосистеми на ЕС до 2030 г. и всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване до 2050 г.
Очаква се финансирането на новите мерки да дойде както от частния сектор, така и от държавния бюджет на отделните страни членки. Част от разходите могат да се покрият и чрез някои европейски програми.
По данни на ЕС около 80% от естествената природна среда в ЕС е в лошо състояние. Освен това 10% от отделните видове пчели и пеперуди са застрашени от изчезване, а 70% от почвите по един или друг начин са засегнати от човешката дейност.
Срещата на министрите на околната среда беше председателствана от ресорния министър на Брюкселския регион Ален Марон от името на белгийското председателство на ЕС. „Това е резултат от упорит труд, който даде резултати. Нямаме време за пауза в опазването на нашата природа“, каза той веднага след гласуването.
Коалицията „Възстановете природата“ състояща се от редица природозащитни организации като BirdLife Europe, ClientEarth, Европейското екологично бюро и Световния фонд за природата – ЕС, излезе с коментар: „Днешният (вчерашният) вот е огромна победа за природата и гражданите на Европа, които отдавна призовават за незабавни действия за справяне с тревожния упадък на природата. Сега държавите-членки трябва да прилагат това законодателство в своите страни, без да се забавят“.
