Предупреждението в Политико е за ПП/ДБ! Статията за тях вече е написана някъде и чака скоро да излезе е далеч по – световна медия.
Геополитическият мач
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ С ЖЪЛТ КАРТОН
Скандалът на деня е статията в „Политико” със заглавие „Мафиотската държава тласка българската демокрация към ръба” с акцент върху Борисов и Пеевски като нейни видни представители.
Не давам превода й, понеже текстът може да прочете във всички антипеевски и антиборисови медии.
Ще отбележа, че заглавието и съдържанието са крайно неточни. Защото аз се придържам към друга гледна точка за демокрацията – онази на Foreign Affairs (много близко до Конгреса на САЩ списание), според което „в България мафията си има държава” (в онзи анализ навремето фигурираше това мое определение от 1994 г.: всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава. Ще добавя: а в сегашните условия си има и демокрация!)
Поръчкова и платена ли е статията?
Възможно е, макар че не е обявено. Езикът и стилът са й доста примитивни, като за „широките народни маси” у нас и затова по-скоро ми прилича на написана тук, в България, от пиарите на ПП и преподписана от колежката ми от „Политико”.
Възможно ли е обаче да се поръча и плати пропаганда в „Политико”
– Не!
Парадоксът между двете изречения – възможна платена поръчкова статия и невъзможна, макар и заплатена публикация, не е абсурд. Давам причината: при постъпване на работа в изданията на Аксел Шпрингер (и „Политико” е негово) всеки журналист подписва специална декларация, че независимо от личните си убеждения трябва да защитава определени политики и интереси, като точка 1 е тези на Запада. Затова в „Политико” с поръчкови платени статии пропаганда не може да се прави – колкото и да заплатиш за тях.
А освен това за електоралните нагласи на населението тук никакви статии в никакви световни медии, пък били и притежание на самия Господ-Бог, представляват единствено клюкарски интерес, обаче не са инструмент за убеждение.
За да се появи такава публикация в „Политико”, трябва да е налице и интерес от такава публикация на самата редакция и да е в унисон с редакционната политика.
Та затова трябва да видим кога се появи статията? Защото тя можеше да излезе и преди седмица. Или преди месец. Или например когато се договаряше пропадането на ротацията. Или след изборите, когато ще се договаря и недоговаря новата Сглобка. Или – въобще когато е необходимо, а не когато е платено. А ако не е необходимо, никакви пари няма да свършат работа, колкото и да е щедър клиентът на изданието.
Затова истинският въпрос е какъв е интереса – не тук, у нас, а по света. Отговорът го дава въпросът „защо сега?”
Сега е заради съвсем прясно международно събитие, провело се в столицата. Став дума за форума на парламентарната асамблея на НАТО тези дни в София. Въпреки водопадите от думи в защита на Украйна по моя информация настойчивият западен натиск България да помогне на Украйна с тежко въоръжение е бил категорично отбит.
Първи го отби президентът Радев, като избяга от него в чужбина. Опрвд се нелепо, че визитите му били планирани предварително, нямало как да бъдат отменени, а форумът на НАТО едва ли не го изненадал. Мижи, да те лажем! Пролетните парламентарни сесии на НАТО са традиция от много години, провеждат се по план и още от миналата година се знаеше, че поредната столица за този форум ще е България и тази пролет. Знаеше се не само къде, но и кога.
В срещата си със Столтенберг – шефа на НАТО, служебният ни премиер Главчев не е успял да лавира срещу директния натиск и директно е отказал: „правим достатъчно”. Главчев е колкото човек на Румен Радев, толкова и човек на Борисов (Пеевски), които го монтираха за шеф в Сметната палата.
Затова „мафиотската държава”, разбирай – мафиотски политици, е предупреждение към „прозападните” Пеевски и Борисов – не правите достатъчно. Тя не е защита на Промяната, както се схваща у нас.
Не е, защото и на ПП-ДБ е на път да му припари.
И зад едните „мафиотизирани”, и зад другите „немафиотизирани” стоят бизнеси с корупционни интереси и руски зависимости. Степента на развихрянето им е право пропорционална на времето, през което техните политици упражняват властта, поради което ПП-ДБ засега са далеч от „ореола” на Борисов и Пеевски. Никой на Запад не е повярвал и няма да повярва на скъсването им с РуменРадевите зависимости, докато хора като руското прокси Асен Василев са в ръководството на партията и чертаещите политиките й, а президентското прокси упражнява надзора.
Разбира се, статията за тях за разлика от тази за Борисов/Пеевски няма да е в „Политико”, а в далеч по-световна медия. Написана е и когато и ако потрябва, ще се появи.
Пак ще се върна на онова мое определение за държавите с мафии и мафиите с държави. Ще повторя допълнението, с което започнах: забележителната отлика в България е, че мафията освен държавата си притежава и демокрацията.
И нd това най-сетне трябва да се сложи краят!
Григор Лилов, фейсбук
