Автор: Кольо Парамов, специално за BNEWS
Понятието “харакири” се е вкоренило в западните хора, които най-често описват дословно японската традиция за разрязване на корема въведена през 1180г. от известния самурай
Минамото-но Йорисима.
Използвам неслучайно този японски израз, говорещ много за нагласите към честта и перфектността на човека от далечното минало. Все пак честта не може да се купи с много или малко пари, не може да се завладее с поръчка на вторичната зависимост към онзи, който се е заклел да работи с правото.
Прочетох добре в медиите днес следното изявление – „Иван Демерджиев предупреди чудовищния Пеевски: Аз те разкрих, но ти не ме познаваш достатъчно добре!“ (в BNEWS.BG)
Това предупреждение на бившия вътрешен министър звучи директно за някаква голяма противоположност, която се насочва директно към политическото бъдеще на Пеевски. Обявяването на Демерджиев за нарушител е знак на някаква последователност като зависимост към определен субект. Явно тези, които реализират тази пародия, не са наясно, че именно Демерджиев бе един от най-успешните вътрешни министри. А само заради тази констатация и възприемането му от западните ни партньори значи, че е невъзможно самият той, като известен юрист, да се постави в капан на зависимост.
Г-н Демерджиев като вътрешен министър пое длъжността си като 100-тния по ред ръководител на сигурността на държавата.
Понеже от 10.04.1973 – избирането на Димитър Стоянов досега познавам лично доста от вътрешните министри на България. Бих си позволил да уточня, че президента Румен Радев просто бе улучил десетката, когато назначи за вътрешен министър Демерджиев.
Част от вътрешните министри на България от старта на прехода не успяха да се отърват от позицията на фигуранти, други, като Стоян Стоянов, не можаха да се отърват от позицията на първи секретар на ОК на БКП. Трети, като Румен Петков, отдадоха себе си в борбата с хората на ДС, а забравиха за раждането на „червените барони“. Но Демерджиев стикова яко наследствеността и заложи на другия правов стил на службите във Вътрешното министерство. И какво? Днес е под гаранция от 10 000 лв. за своята свобода и чест като един доказал се държавник! А те, държавниците сред нас, са толкова малко в сравнение с безскрупулните милиардери.
Обявяването на Иван Демерджиев за враг на държавата е една нагла посредственост на прехода в България. Този факт трябва да резолира един голям публичен процес, на който ефектът от фактите да бъде издигнат като безправие на пиедестал. Тази публичност ще помогне утре на България много, за да редуцира своето отношение към перфектността на държавника, а не на шмекера-използвач.
И накрая пак се сетих за думите на Демерджиев към Пеевски: „Аз те разкрих, но ти не ме познаваш достатъчно добре!“ Според мен Пеевски трябва добре да осмисли, че „Новото начало“ и той самият се утвърждават днес в коренно различна ситуация. Това предвещава друг тип разнородна, противоречива, фактологична и тежка борба в политиката за доказване на „Аз-ът“ Ако цялата тази елементарна интрига не стигне до голямата истина, толкова по-зле за България. Но според мен този двубой между Пеевски и Демерджиев ще се окаже като политическо харакири за „Новото начало“. Демерджиев не заслужава такава наглост и неблагодарност!
Позицията на автора напълно съвпада и с позицията на нашата изключелно четена медия по въпроса!
Жалко е да се брани абсолютния престъпник Пеевски, след като прокуратурата има тонове доказателства срещу него!!!
Брей, този Пеевски разпердушини цялата политическа класа, не остави хора непокътнати, на всички им намери цаката! Та той се изявява като най -достойният и неопетниен, като бог! Нима народът не го знае?!
Жалко е да се брани престъпника Демерджиев, след като прокуратурата има тонове доказателства срещу него и ги изнесоха в нормалните медии.Това мекере на мунчо е за съд.